“Fragmentary Evidence” е от онези творби, които са едновременно силно брутални и невероятно прогресивни. На първото завъртане бях просто шашнат от паранормалното свирене в албума и великолепните композиционни решения, но не успях да запомня почти нищо от чутото. Записът е претъпкан от информация и се разкрива пред консуматора след серия от внимателни преслушвания. Когато вече си мислите, че сте разбрали всичко в албума и го чуете още веднъж заради тръпката, отново намирате някой незабелязан преди детайл. Над тридесет пъти търпеливо слушате и накрая сте толкова зарибени, че продължавате без спирка!

Нека и аз се опитам да направя едно от онези съмнителни журналистически заключения: Augury са Dream Theater на техничния дет метъл. Не, те не правят двадесетминутни изпълнения, но са почти също толкова прогресивно забиващи, професионални и виртуозни копелета, колкото са и “театралите”. В самото начало “Fragmentary Evidence” мачка с рифове-чукове, двукасия, най-добрите бас партии от Death-ския “Individual Thought Patterns” насам и грухтенето, редуващо се с дране, на Pаtrick Loisel. И изведнъж от нищото се появява клавир (в “Simian Cattle”), няколко акустични пасажа, сравнително чист вокал, мотивите рязко започват да се сменят. Това не бива да притеснява консервите на тема дет метъл. Доказателство са думите на злия ми колега gadabout, които гласят, че “Fragmentary Evidence” е сред най-добрите тех дет заглавия тази година. Макар че не става дума за чист тех дет, е много е прав. И как иначе, при положение, че съдържа парчета като “Jupiter to Ignite”, стартиращо с атмосферична прелюдия към свръхчовешки рифове, които на свой ред рязко преливат в джазменски импровизации. Не намерих слаба песен, а само леко озадачаващата, епична “Soverings Unknown”, която е интерпретация на тема пиратски пауър метъл, но също е гениална. В “Brimstone Landscapes” пък за кратко се чува и ангелски женски глас!

Augury са черпили вдъхновение от творчеството на толкова много банди, идващи от различни стилови направления, но най-отчетливо се усещат препратки към музикалното наследство на Cynic и Death. И все пак канадците са намерили свой собствен саунд, отличаващ ги от всички останали в екстремната музика. Нали идват от държава, където повечето състави са уникални. Смахнато завъртяният, мащабен, рисуващ сложни фигури почерк, кристално чистата продукция, разнообразието, космическата недостижимост са все характеристики, които направиха така, че “Fragmentary Evidence” вече води своите създатели към безсмъртие. Албум, който не подлежи на критика. Може би ще ви се види клиширано, но каквото и да кажем за това произведение, ще бъде малко. Nuclear Blast са щастливци, че Augury са подписали с тях, а не обратното.

Въпреки всичко няма да се учудя, ако доста от вас не са на моето мнение относно тавата. Подобни свръхмузикантски произведения не са предназначени за всеки. Само за ценители!