Фразеологизмът "да се завърнеш към корените" – особено с навлизането в XXI в. и ерата на свободомислещите експерименти без лимит – започна да придобива все по-криворазбрано значение. Живият пример стои насреща. Когато френските авантюристи Alcest изведоха приказната си, неземна меланхолия до следващото ниво с дрийм поп феномена "Shelter" (2014), мнозина побързаха да ги обявят за поредните отцепници в света на екстремния метъл. И това бе огромна грешка. Първо, Alcest никога не са били екстремни – не и в онзи буквален, а и достатъчно поизносен смисъл, който сме склонни да вложим принципно, пък макар и само по презумпция. Второ, техните корени, и в частност корените на идеолога-визионер Neige, винаги са били впити в ранно-деветдесетарския британски шугейз на (абсолютно бутикови) класици като My Bloody Valentine, Ride и Slowdive. Това обаче не е нещо, което можеш да обясниш на блек метъл обществото. Не че си струва да му обясняваш каквото и да било. Даже никак.
Идеята е, че Alcest имаха нужда от този ход по начина, по който Opeth (да речем) имаха нужда от "Heritage". Бърз поглед в архивите ни припомня, че тук, в Metal World, не се поколебахме да го наречем "радикален албум". Сега, две години и половина по-късно, човек си дава сметка, че "Shelter" действително беше радикален – и то в такава степен, че всякакви по-конкретни очаквания по отношение на бъдещия му наследник биха били несъстоятелни. "Kodama" го демонстрира перфектно. Откриващата заглавна композиция е близо десетминутна епична прогресия, стартираща с грандиозен риф, преди да премине през един от най-запомнящите се мотиви в творчеството им, за да бъде изведена до (не)традиционна, призрачна японска оркестрация в духа на Mono. Neige нахвърля фантастични, абстрактни пост-рок фрагменти през цялото време. Но това е само началото.
С "Eclosion" Alcest осъществяват частично, ако не и почти пълно завръщане към естетиката на "Écailles de lune". Мракът, медитативните ударни на Jean "Winterhalter" Deflandre – който впрочем прави изпълнението на кариерата си – и харш вокалите... всичко е тук. От друга страна идва "Untouched", която сякаш слива "Shelter" и "Les Voyages de l'âme" в едно, и то само в рамките на пет минути. "Kodama" е обобщение на целия Alcest до момента. Едно вълнуващо обобщение.
Така че Alcest не се завърнаха към корените си. Завърнаха се към онова, с което добиха добре заслужената си популярност във и отвъд света на тежката музика. "Kodama" е пост-блек метъл монумент с гигантски размери.
П.П.: "Oiseaux de proie" е една от най-великите песни, които ще чуеш до края на 2016-а г. Майната му как се чете.
