Едва ли има човек, считащ се за фен на екстремния метъл, който да не е чувал за Obituary. Не защото са най–голямата брутална банда на света, а защото бяха една от групите, от които тръгна и набра популярност стилът, който наричаме дет метъл. Именно затова, Obituary заслужават цялото признание, което вече са получили. Основани във Флорида през 1988, ветераните продължават да пишат своята история, както правят и техните набори от Deicide, Cannibal Corpse, Suffocation. С гордо вдигнати глави и очевидно без намерение да се пенсионират, Obituary издават своя осми студиен албум. Кръстили са го “Darkest Day”, но денят, в който фанатизираните маниаци на бандата чуят диска, не ще да е най–черният в живота им, защото просто няма как да бъдат разочаровани. Obituary действат на сигурно. Те няма да се правят на велики и да започнат да експериментират точно в този момент от кариерата си. Просто хващат инструментите, влизат в студиото и записват нещо, което да си е изцяло в техния стил – без някакви кой знае колко сериозни експерименти. Това значи среднотемпов дет с много груув.

Гласът на John Tardy не е мръднал и за пореден път оправдава мнението ми, че това е един от най–великите вокали в този стил. Годинките не са натежали и на брат му Donald, който си поддържа безпроблемно ритъм секцията и даже демонстрира класа с перкусиите в парчета като “Blood to Give”. Обаче безспорно човекът, който прави музиката на Obituary вдъхновяваща в последно време, се казва Ralph Santolla. Няма съмнение, че той е голям талант, минал през много велики състави. Оставете дет метъла – на всички им е ясно, че Ralph е свирил в Death и Deicide. По–сериозното доказателство за способностите му е участието, което е взимал в пауър институцията Iced Earth. Неговите сола в “Darkest Day” както винаги са на висота и няма как да не ви грабнат.

Продукцията кърти, песни като “List of Dead” и “Violent Dreams”, която е най–бързата в кариерата на групата – също. Обложката е яка, като изключим малката подробност, че можете да изкьоравеете, докато се опитвате да видите логото на бандата. Единственият недостатък на “Darkest Day” e, че на моменти е ненужно дълъг и бързо омръзва, но си заслужава да бъде повъртян. Не е сред най–силните записи на флоридците, но не е и сред слабите. Просто олдскуул дет до дупка - за да бъдем сигурни, че Obituary продължават да искат да ни видят некролозите колкото се може по–скоро!