Ревюта
Група: Suffocation      Албум: Blood Oath      Автор: Shogot      Юни, 2009

 

Началото на великите Suffocation е поставено доста отдавна - през 1990-та година. В зората на това десетилетие групи като Death, Obituary, Morbid Angel, Malevolent Creation, Deicide, Cannibal Corpse се борят да си заслужат славата на най-брутална банда на Земята. Само че с дебюта си от 1991 – “Effigy of the Forgotten”, Suffocation изпотрепват цялата си конкуренция на сцената. Нюйоркчаните свирят толкова бързо и тежко, колкото никой не го е правил преди тях и заслужено са титуловани за основоположници на един от най–интересните и силни стилове в метъла – бруталния техничен дет. Тази музика набираше мощ през годините и роди най-злите си чеда в първата декада на 21-ви век. В последните месеци, обаче, тех детът позаспа (единствената по–интересна тава бе последната на немците Obscura) и татковците Suffocation решиха да вземат нещата в свои ръце.

“Blood Oath” е наименованието на десет смазващи крошета, след които малцина биха оцелели. Тази група отдавна е доказала, че не прощава, и отново оправда (че даже и надскочи) свръхвисоките очаквания от страна на феновете. Новият диск звучи още по–разгромяващ от предходния, едноименен триумф на брутализма и освен това има още по–хубава продукция, отново дело на Joe Cincotta. Иначе музиката си е изцяло издържана в уникалния стил на Suffocation – мега тежка, но и вълнуваща, за разлика от последните работи на Hate Eternal, Vital Remains и на още купища групи, които гледат само и единствено да бичат зверски, без значение дали ще вдъхновят слушателя. В “Blood Oath” се убеждаваме за пореден път, че слушаме произведение на хора, които не просто са феноменални музиканти, а и много добри композитори. Темпото отново се сменя с паранормална бързина, Frank Mullen грухти още по–грубо и отпреди, а ако рифовете в този диск можеха да се трансформират в сатъри, то цялото човечество щеше вече да бъде изкормено. Всяко едно шибано соло е наточено до блясък острие, забиващо се во веки веков в главите ни. Басистът Derek Boyer, който влезе в редиците на Suffocation през 2004-та, е един от най-големите в стила – кариерата му минава през групи като Criminal Element, Dying Fetus, Vital Remains. Партиите му в “Blood Oath” ми прецакаха вече два чифта слушалки, с изглед за още. Едно от най–любимите ми неща в техничния дет са бластовете. В това отношение тъмнокожият Mike Smith е перфектен. По–разнообразни барабани не са се появявали от последния Nile насам.

Всеки един елемент в този диск е ошлайфан на максимум, а песни като едноименната, “Dismal Dream”, Images of Purgatory”, “Cataclysmic Purifaction” и “Mental Hemorrhage” влизат спокойно в компилация за най-доброто от Suffocation. И все пак няма да избързвам, обявявайки “Кървавата клетва” за дет метъл албума на годината, защото се задават нови неща от моите любимци Nile, Vader и Morbid Angel, а след миналогодишния Decrepit Birth, даже не смея да си мисля какво чудовище ще издадат през 2009-та. Обаче е факт, че Suffocation вдигнаха летвата много високо. Предстои ни да видим дали някой ще успее да я прескочи.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт