Една от групите, на които възлагах най-сериозни очкавания за настоящата година - 1349, направи толкова слаб албум, че започнах да губя последни надежди за норвежкия блек. И изведнъж се появи лъчът светлина (колкото и неуместно да звучи това сравнение в нашия случай) в лицето на уникалните Orcustus. Тази банда ми нанесе такъв удар, че едва ли скоро ще успея да се възстановя. Имам само едно обяснение за това как е създаден едноименният дебют на групата - съставът. В Orcustus няма нито един случаен музикант, защото те всички идват от първата девизия на черния метъл - Taipan се подвизава в Amok, Dirge Rep е блъскал кожите във формации като Enslaved, Aura Noir и Nattefrost, Infernus е всеизвестният основател на Gorgoroth, а Tormentor сме го чували покрай Desekrator, да речем. Макар последните двама да не се водят членове на Orcustus, те са дали много от своя творчески гений за дебютната тава на бандата. (Иначе защо щях да ги споменавам?)

Няма слабо в този злокобен албум. Просто няма! От отварящата “Coil”, до последното богохулство “Asphyxiokenisis”, чуваме само и единствено суров, олдскуул блек метъл. Колко ми липсваха тези пилещи, студени, максимално опростени рифове. Taipan и Infernus определено са се сработили перфектно. А какво остава за ритъм секцията? Dirge Rep кове толкова назлобено своите барабани, че човек се чуди и се мае как още не са се скъсали, докато Tormentor със своите баси идеално допринася за мрачната и страховита атмосфера. Обаче най-маниакалното в “Orcustus” по мое мнение са вокалите на Taipan, който врещи болните текстове така изродски, че няма да е пресилено ако направим паралел с Nocturno Culto от Darkthrone.

Саундът на албума съвсем умишлено е направен мръсен и стържещ, за да напомня на старите класики на Darkthrone, Immortal, Satyricon. И целта е постигната - ако не бях прочел, че “Orcustus” е издаден през 2009-та, едва ли някога щях сам да разбера, защото звучи сякаш е записан през първата половина на 90-те. (Чакайте, че се просълзих от умиление при спомена за добрите стари времена).

Какво може да бъде казано като обобщение? Orcustus творят в областта на истинския, праволинеен блек и първото нещо, което човек си помисля, след като преслуша техния дебют, е, че тези опитни злодеи имат силата да възкресят норвежкото черно изкуство. Ако все още не сте си намерили албума им, бързо поправете тази грешка, тъй като особено сега, в най-горещия период от годината, той влиза още по-брутално в ушите ни... все едно се пренасяме директно в Ада!!!