Не знам на какво се дължи този слаб албум - на липса на вдъхновение ли, на финансовата криза ли... просто не знам. Мъчно ми е, че 1349 така се излагат с “Revelations of the Black Flame”, обаче ще трябва да го преглътна. Сега ще се опитам да бъда максимално обективен. Казват, че всяко нещо си има и хубавите, и лошите страни. За жалост хубавата е само една.

Всеизвестно е, че 1349 са норвежци, а с новия... новата... новото нещо, което издават, те НЕ предадоха блека. Вече и баба знае защо се радвам на това. Погледнете тежката сцена в Норвегия. Трагедията е пълна, нали? Satyricon вече от три албума насам се отдалечават от злокобния блек, трупайки популярност и слава по цял свят. Darkthrone показват среден пръст на комерса, но паралелно с това и на блека. На Mayhem явно не им е писнало да експериментират (на феновете до гуша им дойде), като постепенно се превърнаха в жалко подобие на себе си. Enslaved само трябва да спрат да грачат и спокойно можем да ги наречем новите Pink Floyd. Gorgoroth са педали (да, да, ок, това няма нищо общо с музиката) и освен това се разцепиха на два лагера. Не се знае кой какво ще сътвори. Dimmu Borgir… тях пък защо ли въобще ги бутам тук. На фона на всички тези бивши злодеи, 1349 не предават Сатаната и заслужено имат свои верни фенове. Така доскоро те бяха една от малкото групи (броят се на пръстите на едната ръка), благодарение на които не казваме, че блекът в Норвегия е умрял напълно. Той колабира. За жалост творби като “Revelations of the Black Flame” не могат да постигнат нищо, освен да го довършат. Да, този албум е зъл. Да, китарите са разложени, вокалите са много грозни. Дотук добре. Но защо по ангелите трябваше 1349 да забавят шибаното темпо толкова?! Дискът е ултрабавен... направо непоносимо бавен, монотонен, без капка оригиналност. Слушайки го, ти идва директно да скочиш в ада, където мъките със сигурност ще бъдат по-малко. Записът сигурно е създаден с цел да предизвика шок и ужас, но за жалост предизвиква главно прозявки. В откриващото “Invocation” има синтезатори като за световно. “Misanthropy” e почукване по два клавиша на пиано - безидейно, антимузикантско... На другите “песни” дори не съм им запомнил имената. Те си циклят като че ли едно и също. Единственото добро попадение е втората - “Serpentine Sibilance”. В това парче има някаква мисъл - даже на моменти става бързо, което направо си е революция на фона на целия буламач.

Изводът - 1349 ме разочароваха. И то много, защото възлагах очаквания на техния албум. Жалко, наистина. Една от последните надежди за качествен блек от Норвегия са Immortal. Дано те поне не се издънят.