Те отново са тук и ни поднасят още един необикновен диск, съчетаващ красота, депресия, мрак и (на места) агресия. My Dying Bride е група, която или обичаш, или мразиш, но никой не остава безразличен към тях. През своя дълъг път те останаха верни на себе си, запазвайки уникалния си стил, съчетаващ дуум, готик и екстремен метъл. Тези хора създаваха и продължават да създават свое собствено изкуство и не могат да бъдат сравнявани с други творци, защото такива паралели просто биха били глупави.

Във "For Lies I Sire" има една голяма и изключително приятна изненада - My Dying Bride отново вкараха цигулката в своята музика! Всички партии на този класически инструмент са изсвирени от новия член на състава - симпатичната девойка Katie Stone. От нейните чудесни изпълнения тавата единствено печели, тъй като всеки един звук, създаден от младата Katie милва слуховите рецептори по особено нежен начин.

Още първата секунда на отварящата "My Body, a Funeral" смачква доброто настроение, но преживяването на песни като тази - бавна, тъжна и много тежка - е близо до ефекта, наречен катарзис. След като преминем и през втория дуум трепач - "Fall With Me", вече знаем, че няма страшно - ако сме истински фенове на тази велика група, албумът няма да ни разочарова. Едноименната пиеса е богата на свръхтежки рифове и прекрасните вокали на Aaron. Неговият глас винаги е бил един от най-важните елементи във всяка една тава на My Dying Bride - "For Lies I Sire" не е изключение. Точно когато някои от по-емоционалните слушатели вече са на път да си прережат вените, идва и известна доза оптимизъм с "Bring Me Victory", в която цигулките звучат епично. Тази песен се запомня още с това, че Aaron по-скоро шепне, отколкото пее, а освен това са включени и някои хеви метъл рифове. След това мракът отново се връща, но този път той няма да ни остави до последната секунда. "Echoes From a Hollow Soul" е личният ми фаворит от "For Lies I Sire". Освен, че е бавна (всъщност целият запис е такъв), тя е обогатена с клавири, отново дело на ентусиазираната Katie Stone. Сълзи капят и от чудесните "ShadowHaunt" и "Santuario di Sangue", както и от могъщата "Death Triumphant". Eдинствената по-неправолинейна композиция е суровата блек метъл тресня "A Chapter in Loathing", но и тя не е излишна, тъй като до известна степен се вписва в албума.

Независимо дали сте фенове или хейтъри на My Dying Bride, е хубаво да чуете гениалния "For Lies I Sire". Защото, колкото и клиширано да звучи, 2009-та нямаше да бъде същата без него.