След неубедителния “Operation Mindcrime 2” и ненужния “Take Cover” (диск, пълен със скучни кавъри, включително и на мазните U2), вече бях отписал Queensryche окончателно. А когато чух, че чисто новият албум на бандата ще е концептуален, ми прилоша моментално. Казах си, че ще го преслушам веднъж, от респект към старите неща на сиатълците. Само че съм се лъгал, защото веднъж след като завъртях “American Soldier”, ми се прииска пак. След това отново... и така, докато не осъзнах, че този път прог основоположниците не са се изложили. Най-после с огромно облекчение можем да кажем, че дойде краят на творческата криза, която дълги години бе налегнала Queensryche.
“American Soldier” има страхотна концепция. Geoff Tate отново е силно социално ангажиран и е написал прекрасни текстове, които хващат вниманието и карат слушателя да изпитва чувство на съпричастност. За това са помогнали най-вече многобройните интервюта, които легендарният вокал на бандата е взел от войници, участвали в битки за своята родина. Дали одобрявате политиката на САЩ или не няма значение, защото тези лирики са общочовешки. Слушайки албума, вие ще виждате с очите на простичкия, обикновен военен, който не е наясно дали ще оцелее. Който става свидетел на кървави сцени. Който оставя жената и децата си без закрилник за дълго време... а може би и завинаги.
Освен добра концепция (а това е рядко срещано явление в днешно време), “American Soldier” ни поднася и красива музика. Прогресив шедьоври като “Hundred Mile Stare”, “At 30 Thousand Feet”, “If I Were King” и “Man Down” не отстъпват на класиките от “Empire” и “Promised Land”. Има едно по-рокаджийско парче - “Sliver”, което е супер в сравнение с повечето песни, побрани в “Q2K”, да речем. Има доза експерименти в “Unafraid”, но песента е чудесна, с много добър припев, а в прекрасната балада “Home Again” Geoff прави дует с десетгодишната си дъщеря. Това дете превръща песента в безспорно най-емоционалната и въздействаща в целия албум. Разкошните китарни мелодии, които плетат китаристите Michael Wilton и Parker Lundgren на фона на неостаряващия глас на Geoff, придават характерно настроение на “American Soldier”, а именно меланхолия.
С този диск Queensryche си върнаха позиции. Сега чакаме да видим дали конкурентите Dream Theater (които също не се представят особено убедително напоследък) ще извадят по-добра тава. Дори и да го направят, едва ли ще ми доставят по-голям кеф от този, с който сиатълската легенда ме дари. Ако колегата Стоян Цонев основе фен клуб на Queensryche, аз ще бъда първия му член. Съмнявате ли се?
