Когато и да стане дума за полската сцена, феновете неминуемо питаят един изконен респект към имена като Vader, Behemoth, Decapitated, Hate, Vesania, Darzamat и още куп други екстремисти. И тъй като хеви метъл опитите на Crystal Viper далеч не са достатъчни, за да окажат отпор на тежката артилерия на агресивните им сънародници, новаците Pathfinder решиха да се присъединят към контингента им с дебютен албум, който сами определиха като “изстрел в тъмното”. Едва ли дори самата банда е предполагала, че подобен залп на сляпо ще окаже толкова голямо впечатление на любителите на неокласическия пауър, още по-малко пък са таяли надежди за прогнози от типа “дебют на годината”. Но ако въобще има кандидат, издигащ претенциите си над всички останали за топ позицията в една такава класация, то това е именно “Beyond the Space, Beyond the Time”. Защото е същинско блаженство за ушите, много искрен, детайлен и професионално изсвирен. И с много Музика.

Великолепната шесторка тепърва ще се сблъсква със сравненията, които за добро или лошо в случая са напълно неизбежни. Pathfinder може да не са DragonForce, но китаристите Gunsen и Mania често опитват да се мерят със скоростните забивки на фурията Herman Li. Нито пък са Blind Guardian, че да опитват да развиват любимите си фентъзи класики на фона на собствени интерпретации. Все още не са и новите Rhapsody (колкото и силно да им се иска), но като нищо след някоя и друга година ще чуем логичното продължение на италианците в лицето на полските им колеги. Дебютният албум съдържа всичко, характерно за чистия, образцов пауър метъл, чиито черти напоследък се поразмиха под натиска на бандите-еднодневки. И ако недолюбвате изсвирени от душата мелодии, струнно-клавишни атаки на фона на грандиозни симфоники и оркестрации, или пък просто сте антифенове на жанра, то по-добре не четете нататък. Останалите вече със сигурност знаят какво ги очаква – полет във въображението извън всякакви смъртни окови чрез концептуална история, развита из приказните селения на представите на бандата и поднесена като изключителен по рода си саундтрак по примера на гореспоменатите групи-величия.

Ако си мислите, че творчеството на Едгар Алан По не може да се сработи идеално с музиката на Бетовен и саундтраковите мотиви от филми като “Досиетата Х” или “Машината на времето”, то в рамките на над един час Pathfinder ще ви покажат колко точно грешите. Историята на протагониста започва с Карибско-пиратско-ирландските елементи от интродукцията “Deep Into That Darkness Peering…” с извисяващо се до небесата сопрано на фона на величествен симфонизъм, преди да си дойдем на думата с “The Whisper of Ancient Rocks” и да чуем непоклатимия унисон между клавир и китара. Още в началото си проличава ясно защо инструменталистите в състава идолизират майсторската техника на Luca Turilli, от чийто стил нерядко черпят вдъхновение. Лунната соната си проправя път в прелюдията към “Pathway to the Moon”, в която героят изоставя тленната си обвивка и започва същинското приключение в сънищата, на които бива завинаги обречен, а музиката прераства в онзи стремглав, нахъсващ неокласически пауър метъл, за който сме готови да дадем мило и драго. Личният ми фаворит “All the Mornings of the World” връхлита с още по-ярко изразени мелодии, умопомрачителен текст и припев, изпълнен перфектно от фронтмена Szymon Kostro по начин, напомнящ за вокалните линии в последния албум на Dark Moor. Въртележка от непрестанно редуващи се китарни сола и оркестрации оповестяват “The Demon Awakens” и потресаващата балада “Undiscovered Dreams” – дует със сопраното Agata, коронован с величествен хоров припев и финално изпълнение на цигулка, повтарящо красивата мелодия за последен път. С напредването на албума, песните се удължават и добиват по-натоварващ заряд, независимо дали говорим за бързашката “The Lord of Wolves”, прогресив забежките в лежерната “Sons of Immortal Fire” или бижуто “Stardust”, ескалиращо скоростно с много мелодичност, китарни наслагвания и вокална интерпретация на тема от “извънземния” саундтрак на Mark Snow. “Dance of Flames” е последната жизнерадостна глътка въздух преди “To the Island of Immortal Fire” и десетминутната едноименна композиция, в която чуваме гласа на Roberto Tiranti (Labyrinth) и блестящите клавири на Bob Katsionis (Firewind). Както самия албум, така и песента, която гордо носи името му, е постоянно разнообразявана от дълги сола и великолепни вокални линии, низвергващи предварително всякаква скука в небитието. Машината на времето ни връща обратно под звуците на аутрото “What If…”, което се свързва идеално с въведението на опуса и рамкира всичко в една сложна, но логична последователност, характерна най-вече за прогресив записите от висша класа.

Летящ старт като за дебют с новаторско ниво, сведено под нулата, но затова пък готов да отговори на очакванията и на най-върлите критици, ако същите са макар и малко позитивно настроени към пауъра и неокласиката. Безкомпромисната музика в “Beyond the Space, Beyond the Time” не оставя отворени вратички за словоблудства от сорта на “къде е новото тук?”, но все пак говорим за поджанр, отдавна лишен от възможности за големи иновации. Плашещият извод е, че Pathfinder сякаш наистина са открили нещо повече от фикция между страниците на романа на Хърбърт Уелс - друго логично обяснение за това как над 70 минути музика отминават като един-единствен миг все така продължава да липсва.