
С кариера, която съвсем скоро ще навлезе в своето пето десетилетие, както и със забележителната бройка от 18 студийни албума, представляващи нейния най-сочен, дъхав (черно-зелен?) плод, Overkill не биха били днешните ъндърграунд траш легенди, без да са преминали през определени приливи и отливи. Сочен от мнозина за пиков момент в творчеството им, мрачният "Horrorscope" (1991) все още заема специално място в сърцата на техните дългогодишни последователи, но, подобно на повечето им съвременници, 90-те години – изненада, изненада! – не подминаха нюйоркчани в стихийния си ход. Смерч, буря, ураган или просто фактът, че в края на миналия век популярната музика се хвърли във всички възможни посоки, което съвсем логично доведе до моментна криза в по-традиционния метъл.
Оставяйки албуми като "From the Underground and Below" (1999) или "I Hear Black" (1993) настрана, дори тогава момчетата на Bobby "Blitz" Ellsworth и D.D. Verni – днес последните оригинални членове на групата – така и не направиха откровено слаб албум. Това, което последва обаче, е сравнимо единствено с триумфалната серия на немския танк Kreator. От самото начало на XXI в. насам Overkill бавно и целенасочено надграждаха – тухла върху тухла, риф върху риф – за да постигнат нещо наистина впечатляващо: "Ironbound" от 2010-та е съвременна траш класика и дълбоко вероятно най-добрата музика, която американците са издавали досега. Тъкмо той постави началото на тяхната собствена безгрешна серия.
Седем години и два зверски удара по-късно (а под "удари" следва да се разбира чудесните "The Electric Age" и "White Devil Armory"), "The Grinding Wheel" продължава неуморния победоносен ход на Overkill със стъписваща лекота. Отваряйки с епичната "Mean, Green, Killing Machine" – второто най-дълго парче в албума, както и перфектната симбиоза от техника, скорост и непогрешимия убийствен груув на тази култова банда – препратките към "The Green and Black" и "Ironbound" са повече от осезаеми. А с моментално набиващи се в черепната ти кутия парчета като "The Long Road", "Red, White and Blue" или предназначената за концертни мелета резачка "The Wheel", Overkill просто няма как да сбъркат.
В "The Grinding Wheel" серията отново е непокътната. Overkill са по-жизнени както от болшинството свои съвременници, така и от тълпите незабележителни имитатори. И колелото продължава да се върти.