Не е тайна, че Drudkh са една от групите, отговорни раздвижването и метаморфозите на блек метъла през последните няколко години; те дадоха импулс на жанра и не позволяваха на злите езици да го нарекат “изчерпан”. С творчество, изваяно от славянска митология и епичен звук, приютил в себе си вродената склонност на музикантите да облагородяват композициите си с прог схеми, много (много!) мелодия и, разбира се, мрак – от онзи, който те кара да потръпнеш, без да знаеш защо, украинците са символ за иновативност и прецизност. Те самите винаги са се чувствали комфортно, криейки се в своя мрак, но цялото това нежелание за провеждане на фотосесии, интервюта и прочие земни дела е показателно за целта на начинанието Drudkh, а именно осъществяване на връзката душа - Вселена посредством музиката, която в техния случай наистина е по–важна от лъжлив имидж и материални облаги (колко такива групи можете да изброите?). За нас квартетът ще остане загадка. Те са сенки, качулати фигури в тъмно, но богато на нюанси платно; хора, които постигат пълна хармония с природата и заобикалящия ги свят. А дали изобщо са хора? Това е един от многото въпроси, повдигнати от тяхното изкуство, чийто отговор може би никога няма да разберем.
Спомената бе думата нюанси, която в интерес на истината е ключова за изграждането на някаква повърхностна представа защо албуми като “Blood In Our Dwells” така безпроблемно разбиват границата между фикция и реалност. Drudkh взимат есенцията от късната, викингска ера на Bathory, комбинират я с находки от своите задълбочени творчески изследвания и я изпъстрят с толкова много нюанси, че в крайна сметка достигат до собствения си изказ, несъпоставим с който и да е друг. Независимо от посоката, в която поема, бандата никога не е давала повод записите й да бъдат свързани с думата “разочарование”. Не го направи с миналогодишната си разтърсваща епика “Microcosmos”, не го прави и сега.
В някои отношения “Handful Of Stars” продължава линията, начертана от неговия предшественик – албумът съдържа интро, аутро и четири впечатляващи, солидни поеми, но същевременно демонстрира по–мек, ако щете олекотен звук, изненадващ с въплътените в него пост–рок мотиви, които му придават елитарност и спомагат за изграждането на неповторимо космическо усещане. Призрачното пиано на “Cold Landscapes” превежда към масивната “Downfall Of The Epoch”, където типичните за Drudkh гъсто насложени китарни хармонии често се разминават с баса на Krechet, за да се започне същинската част на това 41–минутно пътешествие отвъд небесния свод. Това не е радикален завой в творчеството на четиримата; тук има от всичко, което ги превърна в екстремен колос: хипнотичното въздействие на рифовете, редуването на тежест и акустични постройки, тяхното смесване. Композиторите си играят със съзнанието на слушателя, карат го да изпитва екстаз и ужас, превеждат го през космичния вакуум, захвърлят го в черни дупки, сливат го с безкрайността.
Пространствено мащабен, неустоимо зарибяващ и потресаващо меланхоличен, “Handful Of Stars” е демонстрация на световна класа в пост–блек метъла. Не от школата на Ved Buens Ende, нито от Arcturus-ката, а от тази на Drudkh. Нека бъдат нашите нови пътеводители в звездните дюни!
