Много време мина, откакто Jamey Jasta се изяви със своя едноименен солов проект през 2011-а. И тези години никак не бяха празни за него или останалите проекти, в които участва. Незнайно поради каква причина, JJ събра сила да експериментира със своята вокална техника – осмели се да работи с повече мелодия, както и с разнообразяване на монотонния си стил на крещене. А резултатът беше повече от задоволяващ, ревитализиращ усещането за Hatebreed например. И е време да се види какво би станало със соло проекта, ако се добавят тези нови знания.

Разликата се чува от самото начало, от първия трак. Едно от по-значителните оплаквания в предишната изява беше, че много от записите звучаха така, сякаш могат да бъдат издадени и от Hatebreed. Тук се усеща повече пълнота, по-малко глухи тонове и точното количество мелодия, за да се отличи и да премахне възможността за такива обвинения. Пък и оставете това – самото парче е стабилно, мощно, надъхващо и вдигащо, като същото се отнася за целия траклист. Последният труд имаше здраво звучене, но бе по-негативен, докато тук е обратното. Не само това, но и Jasta видимо се опитва да разнообрази пеенето си все повече и повече, а чистите сегменти си пасват като по калъп – не идеални, но пънкарски и уместни спрямо микса. Обработката, разбира се, е страхотна, с разклащащ бас и обърнато внимание на средни тонове, за да се подчертае още повече контрастът между различните групи. Няма как да не се спомене и правилното влияние на музиката: тя навява намерения за чупене на разни плоскости от ПДЧ чрез бухалки, лостове и подобни оръдия на социалната революция; за красиви и приятелски пого моменти, както и за лашкане на лошковци у асфалтови повърхности. Сиреч – идеално. Сегменти от някои песни напомнят за вече извършени подвизи другаде, но на този етап това е повторение, а то се опитва да се идентифицира като стилистика. Макар да може да се спори, ще се приеме, защото материалът тук е преобладаващо качествен и силен, както и различен спрямо останалата част от хардкор сцената, която става все по-еднообразна. Примери за тази разлика са “Chasing Demons” – дует с Howard Jones от Killswitch Engage (чиито фенове вероятно ще харесат парчето много), както и кавърът на “Burried Alive” на Sabbath (който пък демонстрира точния стил чисти вокали тук, които не всеки ще одобри).

Съдържателен, влиятелен, вариативен и здрав – най-краткото описание на “The Lost Chapters”. Дано Jasta бъде все по-храбър в експериментите си, защото му се удават. Малките нотки на мелодичност за пореден път помагат оборването на иначе задължителната умора, предизвикана от хардкора. Албумът идва не просто с препоръка, а със задължение, особено към тези, които харесаха и последния труд на Hatebreed. А останалите – нека храбро го пробват.