За няма и три години, неуморният Equilibrium-ски дух съумя да намери удобен пристан – след едва два албума зад гърба си, Rene Berthiaume сполучливо прокара идеите и разбиранията си за това как трябва да звучи съвременният фолк/викинг метъл и ги облече в звуци, залегнали в блестящия дебют “Turis Fratyr” (2005) и колосалния му последовател “Sagas” (2008). Музика, изпълнена с постоянен хъс и борбеност, пропита обилно от всевъзможни елементи на фолк, дет, пауър, южняшко-карибски мотиви и какво ли още не; два албума, безвъзвратно спечелили сърцата на множество фенове на който и да е от изброените стилове до степен на лична идентификация.
Към днешна дата, черната сянка от корицата на “Sagas” сякаш продължава да тегне над музикантите – съставната смяна по време на интервала между двата им опуса бе достатъчно значима, че да разклати здраво устоите на всяка начинаеща банда, а ето, че тази година последва втори опит за нарушаване на Равновесието, изразен в напускането на барабаниста Manu Di Camillo и вокалиста Helge Stang, вложил сърцето и гласните си струни в творчеството на групата. Тъкмо това накара Equilibrium да се похвалят с нови попълнения – съответно ударника Tuval Refaeli (Viscera Trail) и гърлено-яростната настървеност на Robert "Robse" Dahn (Vrankenvorde). Чисто технически, текстовете в новия запис са сред най-сложните лирически опити в историята на групата - написани в архаична форма на езика и издигащи тавата на допълнително високо ниво, все така центриращи фокуса върху любимата ни приказна, героична и митична тематика. Балансът бе отново постигнат, а немците най-накрая достигнаха до “Rekreatur”, както е озаглавена третата спирка по пътя им.
Превърналият се в традиция начален полъх епична тържественост ни посреща с “In Heiligen Hallen” и заявява едно кратко “отново сме тук!” от името на бандата, а последвалите гърлени писъци, маниашка китарна лудост, стремглаво темпо и войнствени викове, рамкиращи задължителната мелодичност, довършват неизказаното – Equilibrium са сред нас за трети път, по-настървени и амбицирани от много време насам. Всички съмнения отпадат след вратоубийствената фолкаджийска насока на успешно реализирания сингъл “Der Ewige Sieg”, който е и сред най-запомнящите се моменти в албума и отговаря най-точно на името си (“вечна победа”). Сполучливата кампания продължава под звуците на маршовата епика “Verbrannte Erde” с много атмосфера, заплашително бавна крачка, кървави батални картини и детаджийски ревове от страна на Robse, справящ се не по-зле от вокалния си предшественик. Пауър чертите на “Die Affeninsel” намигват шегаджийски на геймърите, запознати с класиката “The Monkey Island” и споделят авантюристичните си пиратски разкази редом с познатите ни топли карибско-клавирни мотиви. Приказната легенда за водния дух, вдъхновил написването на “Der Wassermann”, гали сетивата с чудна мелодия, преминаваща през метаморфози от спокоен ритъм до препускащи рифове и кулминиращи дрезгави крясъци. Високоволтовата “Aus Ferner Zeit” ни препраща към самото заглавие на албума, издигащ в култ основното вдъхновение на Equilibrium за “Rekreatur” – необяснимите, божествени проявления на природата и вечният кръговрат, каращ всичко живо да извърви своя собствен път. Тъкмо това правят немците, а женските песнопения и хоровите Finntroll-ски включвания отстъпват пред ураганния вихър “Fahrtwind” - едно от най-бързите парчета на групата с моментен реверанс към класическите рок времена с помощта на ниско настроени китари, дисторшън и груув мелодия. Зловещата среднотемпова трагедия “Wenn Erdreich Bricht” говори недвусмислено за респекта, който групата питае и към собственото си минало с дръзко вмъкната мелодия, прекарваща директен мост към “Sagas”. Очакваемо, г-н Berthiaume ознаменува финала по кулминационен начин, както се полага на всеки един албум на Equilibrium – 13-минутната инструментална фурия “Kurzes Epos” се явява за “Rekreatur” това, което беше “Mana” за “Sagas” с подобна ударна сила и впечатляващ подход. Без излишна композиционна помпозност, Краткият Епос е способен да възхити и най-големите критици чрез мелодия за чудо и приказ с постоянни смени на настроението – от носталгичните трели и величествените, оперни излияния на вокалистката Gaby Koss (Haggard), през веселяшките “морски” клавишни мотиви до войнствената барабанно-струнна агресия и покъртително тържествения край. Повече от достойна последна страница на един не по-малко заслужил албум, като подобни искри на гениални прояви само още веднъж доказват, че ако някой ден Equilibrium се спрат на изцяло инструментална версия в рамките на дадено издание, то би следвало да се радва на същия благоприятен успех.
Повечето сравнителни паралели между “Rekreatur” и предходните му записи изведнъж стават напълно излишни по начина, по който “Sagas” не отговори на логичните очаквания на някои фенове след “Turis Fratyr” – за добро или лошо, групата отдавна вече не е същата, съставът се променя и музикантите израстват, запазвайки идентичността и желанието си да създават музика така, както я усещат и обичат най-много. С третата си творба, Equilibrium отново отказват да се превърнат в продукт с диктуван от лейбъла сценарий и заявяват откровено, че за пореден път са готови да ангажират вниманието на верните си фенове и са още по-решени да привлекат нови попълнения към редиците им.
