Разгръщайки звука си до непознати ширини, флагманите на американския експериментален метъл Twilight се утвърждават като пълнокръвна група и едновременно с това си поставят за цел да провокират слушателя, примамвайки го в своя объркан творчески свят, където с неприкрити увереност и лекота го омайват, увличат и заблуждават. Лесно им е да му внушат чувството за безнадеждност и невъзможност да се върне оттам, защото техният нереален стил разтърсва и меко казано засуква блек метъла, превръщайки го в измамно красиво, но несъмнено ледено и неприветливо място.
За тях, разбира се, това начинание е повече от приятно и макар те самите, няколко музиканти, които в титулярните си банди – Nachtmystium, Krieg, Minsk, Isis изпълняват функцията на задвижващи сили, да са красноречив пример за ярки индивидуалности, се усеща химия. Всеки от шестимата оставя своя отпечатък върху комплексните, пълни с неочаквани обрати и вълнуващи композиторски решения песни, обединяващи в себе си пост, прогресив, сайкъделик и блек в една неочаквана, но не и нежелана смес. За разнообразието и убийствената плътност на китарните линии е спомогнало не само тяхното тлъсто наслояване, но и фактът, че Wrest (отговорен също така и за барабаните), Blake Judd, Aaron Turner, Sanford Parker и Stavros Giannopolous заедно са “родили” и осъществили изродените си идеи. Колективната работа е толкова добрe и нестандартно свършена, че “Monument To Time End” реално погледнато съдържа всичко в и отвъд субжанра, към който Twilight са причислявани. Тук биват развити брутални скорости, рязко забавящи темпото си до провлачен, ужасяващо депресарски вой; засилват се обсебващи клавирни вихрушки; изникват разкошни акустични мелодии; има плътен, неочаквано чуваем бас, а монолитният звук на четири различни гласа напълно опиянява. Индъстриъл шумовете, макар и рядко, се появяват от нищото, изчезвайки също така неочаквано, сякаш никога не ги е имало. В “Decaying Observer” например електронните пасажи веят няколко минути, подчертавайки доста психарския характер на албума, в който настроения не само не липсват, но целият сблъсък на меланхолия, гняв и спокойствие е също толкова стряскащ, колкото свръхнатоварващата и пределно ангажираща за масовия вкус музика.
Докато в едноименния дебют бандата загатна за потенциала си (защото колкото и талантливи да са тези музиканти, техните възможности не дават гаранция за такова сработване), сега тя е на път да надмине всички очаквания. “Monument To Time End” по всяка вероятност е по–добър от новия Nachtmystium, а и от по–голямата част блек метъл записи напоследък. Той влиза в разрез с правилата, плюе на шаблоните, руши и пресътворява стандартите. Докато почти всеки прави жалки опити да оригиналничи и да бъде “различен”, при Twilight това се получава напълно естествено, в тяхното изкуство чуваме толкова много моменти, които сякаш сме сънували; цял куп групи от авангарда, но всъщност това не им пречи да си остават те самите. Не можем да ги сбъркаме, както и не бихме отказали пътешествие из въображението им, на което те така любезно ни канят.
