В началото на миналото десетилетие, когато метъл оперите не бяха добили такава популярност, се появи дебютният албум на Avantasia. Освен че от композиторска и музикална гледна точка предлагаше образцов пауър метъл, той събра на едно място музиканти, които дотогава не бяха делили обща сцена. Записът моментално се превърна в шедьовър за стила си, а година по-късно на световния пазар се появи и наследникът му, който се яви изключително достойно продължение на невероятната първа част. Последва шестгодишно затишие, преди Tobias Sammet да реши да се завърне с трето отроче, претенциозно озаглавено “The Scarecrow”, което събра на едно място още по-звезден състав (Roy Khan, Jorn Lande, Michael Kiske, Bob Catley, Alice Cooper, Amanda Somerville...) Творбата разочарова доста от феновете на първите два албума, предлагайки едно по-олекотено и рокаджийско звучене, което се забеляза и в последните албуми на Edguy, основната банда на Tobias. Въпреки това, музиката му предлагаше такова разнообразие, че всеки фен намери нещо за себе си в него. Ето че тази година противоречивият фронтмен ни предлага продължението на “The Scarecrow”, този път под формата на цели два албума.

“The Wicked Symphony” и “Angel of Babylon” се очакваха с голямо нетърпение от многото фенове на метъл операта, но за съжаление така и не предложиха точно това, което всички желаеха да чуят. Събраните музиканти са почти същите като тези в предишния албум, но с няколко ценни допълнения като Tim “Ripper” Owens и Jon Oliva. От музикална гледна точка обаче двата диска не превъзхождат с нищо “The Scarecrow” и дори са още по-слаби и противоречиви. Те предлагат цели 22 песни, което размива доста качеството и на силните композиции, а те така или иначе не са в толкова много. Повечето парчета са в рокаджийския стил на предшественика, а малкото песни, които изпъкват по някакъв начин, са едноименната “The Wicked Symphony” със силния си тържествен ритъм; “Wastelands”, “Stargazer” и “Promised Land” заради класическото пауър метъл пиршество, което предлагат; “Scales Of Justice” с невероятното вокално изпълнение на Tim Owens и втежнения инструментал; “Dying For An Angel” със звездното представяне на Klaus и лесно запомнящия се припев. “Death Is Just A Feeling” радва слуха с мрачната си атмосфера и артистичното изпълнение на Jon Oliva, докато “Symphony Of Life” се разписва с по-необичаен аранжимент и единственото женско участие в общо двата диска. Е, господин Sammet, ако си мислиш, че ще ни излъжеш с 8 качествени и 14 предлагащи обикновен пълнеж песни, жестоко се лъжеш! Ако иначе доказалият се с уменията си композитор не бе търсил толкова комерсиален успех и бе съкратил албума наполовина, щеше да си спечели доста по-положителни оценки както от феновете, така и от пресата.

Годината беше 2002-ра, а Avantasia - едно от най-интересните и свежи попълнения сред пауър метъл обществото. Сега сме 2010-та, а бандата е обречена на масово разочарование и неясно бъдеще. Всъщност, ако следващият албум ще представлява същото като “The Wicked Symphony” или “Angel Of Babylon”, може би ще е по-добре групата да остане неактивна. Единственото пожелание, което мога да отправя към Tobias, e най-накрая да се вземе в ръце – все пак хората не искат да слушат поредния модерен Edguy албум с различни вокалисти, а отделен, различен и най-вече по-добър проект.