2010-та година засега е доста успешна за пауър метъл стила. Чухме силни албуми от Excalion, Winter’s Verge, Derdian, Wuthering Heights, Rhapsody Of Fire. Ето че дойде времето на световния пазар да се появи и новото отроче на финландските младоци от Kiuas. Предишните три албума по един или друг начин успяха да покажат, че в момчетата има невероятен потенциал и ако продължават само напред, ще имат възможността да станат едни от големите. Още от появилите се семпли започна да се раздухва, че групата не е успяла да се справи този път и ще стане поредната такава, потънала в небитието. И докато всички очакваха те да издадат най-скучната си и еднообразна тава, Kiuas ни изненадват с нещо доста по-класно и интересно от това. Албумът просто крещи със всяка секунда и нота: Свежест! Младежки Заряд!

Всичко започва с мелодичната и хитова “Kiuassault”, в която чуваме мощни барабани, тежки китари и фантастични вокални линии, оформящи един от най-запомнящите се припеви на групата досега. “Cry Little Angel” е достойното продължение – енергична и бърза песен, която крие в себе си доста суров заряд. “Of Love, Lust And Human Nature” пък е едно от най-силните попадения в албума и тук Ilja доказва за пореден път, че е един доста добър и отличим вокалист, предлагащ изключително разнообразни и артистични изпълнения. След това среднотемпово откровение идва време да се върнем отново във високоскоростния ураган с най-агресивната песен в албума – Aftermath. На границата на съвременния траш, тя ни показва едно различно, но в никакъв случай по-слабо лице на групата. Кулминацията е поставена с невероятното технично китарно соло, с което не могат да се похвалят много млади китаристи. Единственият проблем на бандата досега бяха баладите, които не им се получаваха особено успешни. “Lights Are Many” от своя страна веднага ни кара да забравим това – тя представлява искренна и емоционална ария, която впечатлява с може би най-добрия припев в целия албум. “The Visionary” не представлява директно, ами по-скоро преходно завръщане към по-бързото темпо. Парчето предлага един доста по-атмосферичен и симфоничен заряд и въпреки че не се запомня от първия път, е изключително ценно и зряло. “Heart And Will” е поредния бърз пауър метъл химн и ако трябва да се заснеме втори видеоклип към албума, най-вероятно той ще е към тази песен. “The Quickening” внася необходимото разнообразие, представяйки ни една стандартна среднотемпова композиция, която е може би най-незапомнящата се в записа, но след повече слушания разкрива красотата си. “Summer’s End” пък е най-лиричната и спокойна пиеса тук, бидейки изцяло акустична, но в никакъв случай праволинейна. Изданието завършва с епичната “Winter’s Sting”, в която отново са използвани голямо количество акустични китари, но за разлика от предшестващата я, тази песен съдържа и всичко останало, което отличава групата от останалите в стила –от бластбийтовете в началото, през разчупената структура, невероятните вокали, до силното закриващо соло.

Ето, че точно когато всички очаквахме Kiuas да се издънят, те навряха един мощен юмрук в лицата ни, правейки поредната стъпка към върха, който сигурно ги очаква. Остава само да се надяваме, че сцената ще се радва на повече такива албуми…