Многобройните надежди за една от групите-спасители на “модерния” блек метъл неведнъж падаха върху плещите на многообещаващите норвежки екстремисти Keep of Kalessin. Историята показва, че никому не е лесно да е в ролята на такъв, но през годините сценичен опит, Obsidian Claw и компания се доказаха напълно достойни да удържат фронта. Докато първите три записа белязаха най-агресивната ера в дискографията им, то появата на “Kolossus” на бял свят маркира своеобразното ново начало за бандата – строго балансирано, по-мелодично, но все така черпещо сили от мрачния блекаджийски извор на вдъхновение за музиката на норвежците. Именно фурорът, който преди две години предизвика въпросният запис, постави Keep of Kalessin на кръстопът, а верните им последователи започнаха да изказват плахи предложения за бъдещата насока на групата.

Изненадващо за някои, 2010 година и по-точно новият албум завари бандата в не по-различно русло, но заплетена в мрежа, изтъкана от собствените експериментални методики на Obsidian, Thebon, Wizziac и Vyl. “Reptilian” споделя повече общи черти с рафинирания звук на “Kolossus” отколкото с който и да е друг опус от миналото, но приликите се изчерпват основно с това. Никога не е било лесно рамкирането на банда с толкова гъвкаво звучене в конкретен стил, но ако с годините това начинание срещаше все по-голяма доза неуспех, то след петата спирка от творчеството на Keep of Kalessin, задачата вече граничи с невъзможното. Албумът събира добре познатите традиции в едно – бруталната насока от триото първи албуми прозира в много композиции докато атмосферичните пипала на “Kolossus” упорито отказват да отпуснат хватката, а за капак на всичко сме захвърлени в центъра на какофония от елементи на пауър, спийд, траш, прогресив и какъвто още се сетите метъл. Резултатът би бил спорен за някои - вариращ между фрагментарни впечатления под силата на отделни парчета и чисто глобалното възприемане на записа, което този път изисква повече време, отколкото музикантите някога са си позволявали да налагат на феновете.

“Dragon Iconography” обявява безкомпромисно за какво иде реч още с полуакустичното си начало, прерастващо в плътна верига от стремглави рифове, бластбийтове, приглушени симфоники и изненадващи хорови включвания, които редом с характерните сола на Obsidian маркират всяка следваща песен от “Reptilian”. “The Awakening” е сред най-представителните парчета от мозайката – злобно-атмосферичен къс с ударни хорови припеви, изплетени допълнително от гласовете на трима от музикантите, звучна басова основа, барабанен разстрел от Vyl и гърлени призовавания от Thebon, който в целия албум дава пълна свобода на гласните си струни и преминава през редица вокални метаморфози. “Judgement” нажежава атмосферата до червено със суров траш ритъм и постоянни смени в темпото, позволяващи на квартета да блесне в любимата ни зловеща светлина. Пауър аранжировката на печално познатата “The Dragontower” се прокрадва плахо, сякаш като компенсация за брутализма на предшествениците си, но благополучно приключва почти толкова неусетно, колкото и започва. След десетки слушания, шегата продължава да е забавна единствено в рамките на конкурса и едва ли би зарадвала много почитатели на Keep of Kalessin по време на албума. За щастие, бандата има готово лекарство и за това – в случая носещо заглавието “Leaving The Mortal Flesh”, което чрез новата доза екстремизъм изтрива скорострелно спомена от Евровизийския пълнеж. Ако все пак трябва да вперим поглед към “новото” лице на състава, акустичният дух на баладата “Dark As Moonless Night” върши перфектна работа – красива мелодична основа, изградена от силно забавено темпо, прокрадващи се клавири и чисто пеене на Thebon по време на припева, допълвано от двамата му колеги. Постепенно изникват бегли съпоставки с подобни отклонения ала “Winged Watcher” от “Armada” и двойката “The Rising Sign” / “The Mark of Power” от “Kolossus”, които в албум като “Reptilian” са повече от добре дошли. Старошколското соло на Obsidian слага край на елегията и отстъпва пред безспорната кулминация в албума, озаглавена “The Divine Land”, а Keep of Kalessin демонстрират мигновено, че не зачитат нищо свещено и подлагат слуха на избраните на яден обстрел от спийдаджийски рифове, пауър доминация и блекарски крясъци едновременно, изковавайки задължителен концертен хит. 14-минутният финал “Reptilian Majesty” приключва албума по възможно най-достоен начин - бесните крясъци на Thebon сипят сярна отрова като от зъбите на могъщия люспест кръстник на групата, чиито очи пронизват за пореден път от обложката и заедно с инструменталния фон не дават и миг почивка на слушателите. Психиращите повтаряеми клавирно-струнни мотиви вадят асоциации с нещо отвъд познатото, космично и достъпно единствено за музикантите, които го обличат в звуци и извайват най-сложната си композиция, писана някога. Хорът се включва за акцент преди задължителното мелодично соло, дошло сякаш от златната ера на хард рока, което на свой ред подхваща наново мелодията от “Dragon Iconography” и затваря плътно кръговрата на албума.

“Reptilian” едва ли ще зарадва феновете, които все още таят надежди някога да чуят злобарските начални стъпки на норвежците в обновен вариант. Записът би се възприел по-трудно и от всички, които очакват от тях най-накрая да се концентрират на едно място, още повече сега, когато Keep of Kalessin доказаха, че комбинират много и различни стилове не по-лошо от който и да е друг. Но в крайна сметка, именно в това се състои красотата на новата им творба – в проблемната (за някои) възприемчивост, богатото количество идеи, отхвърлянето на всякакви предразсъдъци и най-вече в провокативността.