Кое е онова, което изниква в ума ви, когато слушате някоя група от превърналата се в метъл величина през последните две десетилетия музика на Скандинавието? Бели нощи, лееща се на талази водка, потискащ мрак и продължителен студ, маркиращ по-голямата част от календарната година? Тъкмо тези характерни “черти” на региона подтикнаха не една или две тамошни банди да излязат на бял свят, обогатявайки (че и пренасищайки) сцената със северняшкия си нрав и музикални разбирания. За щастие, мразовитите условия продължават да играят ролята на парадоксално-творчески катализатор за музикантите - скорошната зима, влязла в историята като най-свирепата от 40 години насам, накара зъбните колелца в ума на финландеца Tuomas Saukkonen да заработят на пълни обороти, което доведе до издаването на втория албум на Black Sun Aeon, чиито страхотен дебют ни зарадва едва преди година и положи основите на осмия проект на мозъка, стоящ зад имената на Before The Dawn, Sinamore, Dawn of Solace и др.
Положението този път явно е било извънредно свирепо - Tuomas има стар навик да записва с няколко проекта едновременно, така че “Routa” излезе редом с EP на Before The Dawn, които неотдавна ни посетиха заедно с именитите си колеги Amorphis. Въпреки всичко, тавата не отстъпва по нищо на “Darkness Walks Beside Me”, а музиката е разгърната до толкова мащабна степен, че г-н Saukkonen се е видял с наличен материал за двоен албум за щастие на всички, които преоткриха себе си в умопомрачителния дебют на Black Sun Aeon. Избраното заглавие не е изненадващо – на финландски “Routa” означава “студ”; първият диск е озаглавен “Talviaamu” (зимен ден), вторият – “Talviyo” (зимна нощ). Любимата на Tuomas каша от мелодичен дуум, готик, дет и блек метъл и този път не спира да впечатлява слушателите с красотата, точната дозировка и прецизността си. Китарата на маестрото, който отново се изживява като мултиинструменталист, е по-ниско настроена от обичайното, плътните рифове са още по-протяжни (но не и скучни), а контрастът между ядните ревове на Saukkonen и чистите гласове на колегите му Mikko Heikkila и Janica Lonn от Sinamore допълнително засилват внушението за забвение в един неприветлив свят под звуците на музикален фон, който кара косите ти да настръхнат.
Времето във владението на “Routa” сякаш наистина е спряло. Двата диска, всеки от които включва по общо седем песни, на места звучат точно толкова различни, колкото са денят и нощта. Колкото първата половина е мелодична, с по-засилена дуум/готик насоченост и чист певчески стил, толкова повече втората изглежда като нейно мрачно отражение с агресивна рифовка, блек ориентирани клавирни пасажи и вокални линии. При все това, по старо правило двете лица на опуса се допълват идеално, за което можем да благодарим на Tuomas и виртуозния му талант винаги да нацелва златен баланс. В основата си композициите рядко се ограничават в по-кратко времетраене от пет минути и звучат тежко, мрачно и най-вече обединени от чувството за сковаващ земята лед, което е допълнително доказателство за това как нещо, вдъхновило маса скандинавски творци, тук придобива окраска, различна от всичко познато и въздейства не по-малко впечатляващо от най-доброто, което сте чували в жанра. Силата на записа се корени в детайлите и ярко контрастната основа, която изгражда гръбначния стълб на музиката – трябва просто да се заслушате в леките, елегантни постановки като “Wreath of Ice” и “Sorrowsong” и да ги сравнете със злобната мощ на стихиите “Frozen Kingdom”, “Wanderer” и “The Beast”, за да усетите унищожителните послания в албума и да отдадете безмълвна почест на твореца, инкрустирал един от най-завършените бисери в короната си.
Не би било редно да се прокарва кой знае каква разделителна линия между “Routa” и “Darkness Walks Beside Me” в чисто музикален аспект, но новият албум влиза в дискографията на Black Sun Aeon като напълно естествено продължение с уговорката, че е допълнително развит и обгърнат от една идея по-шлифован перфекционизъм. Това, което навремето бе само проект, изведнъж започва да звучи по-убедително отвсякога, още повече след обещанието на Tuomas за скорошен трети албум. Ако не друго, то дотогава можем да разчитаме да станем свидетели на следващата стъпка към развитието на Before The Dawn и да се заредим с търпение, което винаги остава оправдано след всеки нов звук, излязъл изпод вокалните или китарни струни на маестрото.
