Трудно е да се наложиш като оригинална и най-вече сериозна банда в един жанр, масовата представа за който се изчерпва с комбинацията от стереотипно бързашко свирене и пост-Толкинови фентъзи клишета. Е, шведите Sabaton показаха достатъчно талант, увереност и упорство, за да изплуват над залялата сцената посредственост и да разкрият едно различно лице на пауър метъла. Четвъртият им студиен опус прави своеобразно обобщение на постигнатото дотук – без изненади, но и без компромиси.
Наченките на многопластово композиране, които бандата прокара за пръв път в “The Art Of War”, тук до голяма степен са загърбени за сметка на завръщане към първичното, директно звучене на първите два албума. Въпреки това, новото издание не представлява тотално отричане от досегашната линия на развитие – за това говорят все по-отработените вокали на Joakim Broden, засиленото мелодично начало и цялостният перфекционизъм в музицирането. “Coat of Arms” може и да не предлага кой знае какви иновации, но компенсира с безупречна реализация, бидейки най-балансираният и прецизен запис в досегашната история на момчетата. В лирически план, огромната част от песните е посветена на Втората световна война – тема, вече доволно експлоатирана както от самите Sabaton, така и от редица други метъл групи. При все това, към текстовете е подходено с нужната сериозност, поради което те в нито един момент не звучат повърхностно или бутафорно.
Едноименното музикално цунами ни залива със задължителния хитов заряд, устремна настъпателност и един от най-завладяващите припеви в цялата дискография на Sabaton. От гръцко-италианската война шестимата веднага ни прехвърлят към битката при атола Мидуей – едно от решителните морски сражения в разгара на световния конфликт. Твърде краткият, но отлично прицелен втори откос залага на ударна праволинейност, няколко добри китарни заигравки и плътна хорова подплата. Среднотемповата, маршова “Uprising” ни връща в полуразрушената Варшава през 44-та година, когато полската съпротива прави последен отчаян опит да си върне града преди офанзивата на съветите. Съчетанието на заразителна рифовка, премерени синтезаторни оркестрации и напомняща Manowar ритъм секция създава потенциал за абсолютен лайв трепач. Едно от най-скоростните парчета в тавата, “Screaming Eagles” веднага грабва с ураганното си темпо, надъханото вокално изложение на Joakim и напрегнатия припев, рисувайки обсадата на Бастон и подвига на 101-ва въздушно-десантна дивизия на САЩ, успяла да удържи града в кошмарни условия. Мрачна, почти тягостна атмосфера владее в “The Final Solution” – трагичен химн за възхода на един лидер и наред с това поклон пред жертвите на безумието му. Акцентите са много и все силни: водеща мелодия с откровено саундтраков привкус; отлично соло, което плавно се слива с изящен клавирен откъс; сполучливо псевдо-акапелно пеене... “Aces In Exile” е сравнително стандартна за Sabaton резачка, внушаваща приповдигнато настроение с приятни хорове и инструментални пасажи. След шестотинте чуждестранни пилоти в битката за Острова е време да бъдат почетени и партизаните от Милорг с борбата им срещу нацисткия режим в Норвегия. За трите си минути порядъчно разчупената “Saboteurs” успява да съвмести интересни смени в ритъма с патетични гласови партии в едно монолитно цяло. Ако въобще можем да говорим за гвоздей в един албум, състоящ се почти изцяло от хитове, то “Wehrmacht” е най-очевидният избор. Това е песента тъкмо за онези, на които им липсва драматизма и усложнената фраза на “Cliffs of Gallipoli”. Без да ни затрупва под твърде много композиционни пластове, пиесата впечатлява с тържествена постановка, разгърнати в детайл теми и превъзходен, дълбок текст. “White Death” лъха на класически хеви метъл още от началните Maiden-ски хармонии, но впоследствие се развива в майсторско пауър показно с остри високи рифове и ефектен китарно-клавирен сблъсък. Историческата достоверност приключва с разказа за финландския снайперист Simo Hayha, убил сам стотици вражески войници по време на Зимната война с СССР, а финалът по традиция идва с парче-поклон пред метъл класиката. “Metal Ripper” е забавен колаж от заглавия и текстове на култови песни, а простичката, ненатоварваща мелодия закрива с оптимистична нотка тавата.
Феновете нямат повод за оплакване, защото и този път получават стопроцентов Sabaton шедьовър. Наистина, по-прибран и стегнат, но същевременно епичен, мощен, натоварен с много емоция и изобилстващ от запомнящи се моменти, а тъкмо това си остават най-силните оръжия на групата, които й спечелиха толкова много почитатели за толкова кратко време на сцената. В крайна сметка, “Coat of Arms” е уместно стратегическо изчакване, затвърждаващо окупираните позиции, след което очакавам поредния щурм на шведската военна бригада.
