Три години след “Days Of Nothing”, италианците The Foreshadowing се завръщат, за да отбележат успеха, на който бяха обречени още от появата на умопомрачителния си първи запис. Дебютът им вплете в едно всичко необходимо, за да покрие критериите за потресаващо дуум/готик звучене, далеч от до болка познатите скучновати традиции на жанра. С пленяваща сетивата паяжина от плътен звук, изтъкана от тежки рифове, космично красиви клавирни пасажи и един от най-богато емоционалните гласове в последно време, групата подаде заявка за нещо много над масовите очаквания и изкова перфектната основа по пътя към обещаващата си кариера.

“Oionos” е заглавието, с което The Foreshadowing днес продължават своя завет. Също като това на предшественика си, то не е подбрано случайно – в превод от гръцки език, името на новия опус на дуумаджиите се превежда като “поличба”. Или предзнаменование, което не вещае нищо добро, съдейки по тягостната атмосфера, кристализирала във всеки един звук от тавата. За втори път италианците залагат на мрачна концептуална история, чиято мистерия обличат в епична музика, звучаща по-мащабно дори от тази в “Days of Nothing”. От обложката на втория им апотеоз на Апокалипсиса ни гледа лице, разядено от ужасите на войната, омразата и изконното човешко желание за (само)унищожение, което креативността на Seth Siro Anton обгражда от лещояди и скелети. Това е “знамението” на The Foreshadowing - музикантите свирят злокобна саундтракова симфония за съдбата на всички нас в един призрачен черно-бял свят с душа, изтръгната безмилостно от собствените му обитатели, водещи съмнително съществуване между лудостта и смъртта.

Албумът се открива от маршовите звуци на “The Dawning”, където вокалистът Marco Benevento (познат ни от How Like A Winter) използва дълбокия си кадифен глас като един от малцината оцелели, виновни за всеобщата трагедия. Елегичната мелодия на “Outsiders” рисува жалко общество от блуждаещи в спомените си хора, загубили същността си и живеещи като пришълци на земята, която им се пада по право, докато архаиката в гръцкото мантруване на Seth Siro (Septicflesh) призовава лешоядите за последен пир в “Oionos”. Черната химия между рифовете на двамата китаристи и клавириста Francesco Sosto напомня за златната ера на титаните Paradise Lost, а органичното звучене на “Fallen Reign” е последвано от траурнен грегориански хор в интерлюдията “Soliloquium” преди погребалния тон на “Lost Humanity”. Пиковият момент в албума се отбелязва от минимализма в печалната соната “Survivors Sleep” и над седемте минути, прекарани с “Chant Of Widows” – тъжен разказ, базиран върху спомени за насилие, загуба и отчуждение като част от химнов дуум, създаден за почит и слава. Стегнати рифове и ритмично ударно стакато в “Hope. She’s In The Water” ни връщат към 07. 12. 1941 г. и кулминират в церемониален марш на смъртта, преди обреченият глас на Marco да заглъхне под речта на Рузвелт от военната декларация след Пърл Хърбър. Пленителната окраска на “Russians” (в оригинал на Sting) ни поднася финален съкровен миг преди постядрените думи на Опенхаймер от “Revelation 3-11”, които влизат в историята като предсмъртно мото на героите в трагичния сценарий: “Now I am become Death, the destroyer of worlds”.

“Oionos” събира в себе си цяла колекция от тежки звуци, ярка мелодичност и зловеща орис, способни да променят света такъв, какъвто го познаваме и помежду другото да изпишат името на най-вероятния кандидат за дуум албум на годината. Музиката във втория запис на мрачните пророци от Италия остава да блести във вечната нощ като звезда през непрогледна мъгла от облаци радиационен прах, превръщайки се в единствен пътеводител по пътя към последното падение на човечеството.