Едва ли някой би пропуснал да свърже името Morten Veland с творчество, отдавна превърнало се в респектиращ еталон за блестящи постижения в областта на симфоничния метъл. Като един от родоначалниците на жанра, спомогнал най-вече и за прокарването на женските вокали в този тип музика, той години наред налага собствената си творческа стилистика чрез лесно разпознаваемия, почти саундтраков почерк, който се различава от всичко друго в това преекспонирано музикално течение. Същият този мозък, отговорен за златната ера на една класическа група като Tristania, вече години наред продължава да ни радва с качествена музика в рамките на Sirenia, а съвсем неотдавна маестро Veland основа поредния си страничен проект Mortemia.
Някои ще попитат с какво дебютът “Misere Mortem” се отличава от досегашната му дискография. Основното разминаване се състои в това, че за разлика от албумите, излезли изпод струните и увенчани с напоследък все по-дефицитните гърлени ревове на Morten, тук женските вокали изцяло липсват. Още преди време той заяви, че с това цели да разграничи страничния проект от текущата си група, както и всъщност се получава. Всичко, което липсваше на феновете в последните няколко албума на Sirenia, намира благоприятен пристан в “Misere Mortem” – имаме предостатъчно изобилие от красиви мелодични сола и високоволтово вокално дране, съчетани с хорови песнопения – познати елементи, превърнати открай време в запазена марка на самия Morten. Изцяло на неговите собствени умения се дължи и миксът на албума, като също така е самостоятелен инженер и продуцент за пръв път в кариерата си, което свидетелства за вечно нестихващата му креативност.
По стар неписан обичай на г-н Veland, новият му опус е изграден от точно девет композиции, всяка от които се възнася от пепелта на тихите междинни паузи между парчетата със силата на феникс, преди да отстъпи пред блясъка на още по-силния огън, разгарящ се в следващата. Албумът съчетава прекрасно разпределена колаборация между дерящите се вокали на Morten и напевните латински фрази на четиримата певци от френския хор, с които той работи вече близо девет години и които стоят зад мистичната атмосфера в Sirenia. Глобалното настроение в “Misere Mortem” обаче стига още по-далеч от гледна точка на музикални похвати – хорът звучи по-злокобно от всякога, Morten излива целия си яд и артистична мощ в създаването на най-запомнящите се рифове и вокални линии до момента, а текстовете и мелодиите всяват чувство за непрогледен мрак и задушаваща болка у слушателите. Същата тази интимна емоционалност води и до първопричината за записването на тавата въобще – всеки неин звук е посветен на паметта на Jan Kenneth Barkved, близък приятел и колега, заедно с когото двамата работят години наред в Elusive, Tristania и Sirenia, и който е отговорен за едни от най-мащабно разгърналите се музикални пиеси в програмата на норвежкия композитор.
Без да подлага феновете на допълнително натоварващо напрежение от страна на сложност в структурата си, “Misere Mortem” предлага голяма доза отлично замислена и изсвирена музика в рамките на 40 минути – времетраене, напълно достатъчно на Morten Veland да напомни ударно за себе си с присъщата му титанична мощ, способна да променя самото време и да диктува законите на симфоничната музика десетилетия наред.
