Неотдавна Carach Angren развълнуваха водите на симфоничната блек метъл сцена, като представиха дебюта си “Lammendam” на вниманието на зажаднелите макар и за минимална глътка свеж въздух фенове. Без особени претенции и с влияния от страна на групи като Cradle Of Filth и Dimmu Borgir, холандското трио Seregor, Ardek и Namtar почерпи вдъхновение от многото си родни си митове, хвърляйки светлина върху историята за Дамата в бяло, дала наименованието на албума. Тавата набързо успя да зарадва доста почитатели, които подкрепиха новите си любимци по време на двугодишната им концертна програма чак до издаването на “Death Came Through A Phantom Ship”… Докато той не стана реалност и истерията започна отначало, с още по-голям хъс и стопроцентово основание.
И този път музикантите грабят с пълни шепи от фолклорното си наследство, като в светлината на прожекторите попада легендата за Летящия Холандец. Споменатите заемки от най-добрите в жанра също присъстват, но избягвайки натрапчивостта и плагиатството, Carach Angren успяват да лавират над целия комерс, характерен за сцената. Типичните черти на групата намират почва и тук – Namtar се опитва да разстреля всичко живо иззад касите си, злокобното пиано на Ardek подлудява с омагъосващи пасажи, а китарата, басът и гърлените ревове на Seregor придобиват сила, режеща безмилостно през плът и кост. Вокалистът се изявява като нов Dani Filth в Шекспировия си лирически подход, разписвайки се с болни текстове, напълно достойни за извратената атмосфера, пропита в звуците на тавата. Любимите на бандата симфоники намират заслужения пиедестал, заради което албумът звучи още по-обмислено и грабващо от предшественика си. Сценарият за трагичния плавателен съд, вдъхновил множество гениални творби, бива експлоатиран по невиждан досега начин – Carach Angren поемат по съвсем друга пътека към изковаването на “Death Came Through A Phantom Ship”. Резултатът е белязан от отлично изсвирена музика, обвита допълнително в плътен воал от призрачна мъгла, морска сол, пролята кръв и клетви, чиято сила се простира дори отвъд самата Смърт.
Деветте композиции се разгръщат по познатия кинематографически подход, засилващ впечатлението за кървав спектакъл у слушателите, готови да потънат в аудио-театралната постановка на групата. Завесата се вдига от едва доловим S.O.S. сигнал и предупреждението “You will drown in your own blood!”, изкрещяно на холандски, докато зловещ унисон на цигулки рисува с размах лодката на моряк, имал нещастието да срещне призрачния силует на Летящия Холандец в открито море – поличба, дала наименованието на “The Sighting Was A Portent Of Doom”. Под силата на халюцинации и съпровод от екстремна музика, “The Consequence Macabre” проследява как злощастният герой убива жена си и дъщеря си в съня си, преди да се поддаде на тотален колапс и да се самоубие. Seregor се въплъщава едновременно в капитан и разказвач във “Van der Decken’s Triumph”, въвеждайки образа на именития Hendrik van der Decken на фона на инструментал, който преминава през метаморфози от симфоничен блек метъл и леки мелодии, подлагащи психиката на сериозни изпитания. “Bloodstains On The Captain’s Log” описва превръщането на капитана от почтен мореплавател в безскрупулен пират с прогнила душа, готов да жертва съпруга и екипаж с цел да натрупа още богатство. В интерлюдията “Al Betekent Het Mijn Dood” (“Even If It Means My Death”) чуваме хоров ропот, отказващ да вдигне платна по време на Великден, на което Van der Decken отговаря с лека ръка, хвърляйки през борда Библията и тялото на един от собствените си моряци, чието гърло прерязва в яростта си. Драматичната кулминация “Departure Through A Nautical Curse” е белязана от заглъхващ камбанен звън и клетвата на капитана, че ще обиколи нос Добра Надежда с цената на плаване до деня на Страшния съд; на борда плъзват пандемия и масови самоубийства, преди той да изколи малцината оцелял екипаж и да превърне кораба в огромен плаващ гроб. В последен гневен изблик, Van der Decken проклина всичко свято и среща смъртта по време на разразила се буря, когато прекършена мачта пронизва гърдите му, вдъхвайки живот на легендарното привидение. “The Course Of A Spectral Ship” навлиза със зловещи истории за призрачния кораб, а финалът “The Shining Was A Portent Of Gloom” слага край на трагедията с осъзнаването на капитана, хванат в капана на съдбата и обречен да плава до края на времето, всявайки ужас из Седемте морета.
Трогателни, емоционални, вълнуващи - такива са Carach Angren. Такава е и природата на “Death Came Through A Phantom Ship”, който възражда от прахта една легенда за нов живот чрез пикантна рецепта под звуците на богата музика, чието въздействие ще усетите като леденостудени ръце на мъртвец, обвити около врата ви.
