Новият албум на а капелната формация Van Canto определено притежава всички качества да заеме водеща позиция вкратката им дискография. Заради досегашната силно изявена кавърна ориентация на секстета, много метъл фенове и до ден днешен не успяват да гледат със сериозни очи на експериментаторите, но след появата на третия им дългосвирещ опит, това като нищо би се променило напълно естествено, и то след минимален брой слушания.
Усиленият труд и пословичната любов на немците към детайлите си личат на всяка крачка по пътя към разгадаването на музикалния ребус, който представлява третата тава на Van Canto. Сам по себе си, характерът на тринадесетте композиции е далеч от претенциозен, което обаче предлага на вниманието на слушателите по-достъпна и лесносмилаема музика в комбинация с грабващи певчески похвати, които вече се се превърнали в запазена марка на бандата. Най-положителната черта на “Tribe Of Force” се състои в това, че за разлика от двата му предшественика, чиито скелети бяха изцяло изградени върху кавърна основа, тук броят на творческите заемки е сведен до минимум. Първата се явява в лицето на добре познатия Grave Digger-ски хит “Rebellion (The Clans Are Marching)”, където водещата роля е поверена на гласните струни на самия Chris Boltendahl, а втората предлага един интересен рифово-вокален прочит на всеизвестната “Master of Puppets”, пречупен през личната призма на Van Canto. Останалата част от албума разчита изцяло на авторски композиции, създадени сякаш с целта да се състезават помежду си за слуховите възприятия на феновете. Този път на места учудващо прозвучават реални сола, вместо досегашните имитации на същите – китарният виртуоз Vistor Smolski от Rage се разписва в “One To Ten”, а Tony Kakko от Sonata Arctica се включва успешно в предизвикателната вокална игра на четиримата певци на Van Canto, следващи ритъма на палките на Bastian Emig, който и до днес си остава единствен инструменталист в бандата. Парчета като “I Am Human” и “Frodo’s Dream” биха ангажирали приятно почитателите на групи от рода на Falconer, а с напредването на записа се открояват и други чужди препратки, като създадената по Blind Guardian-ски еталон “Last Night Of The Kings” и повлияната от Nightwish “Water. Fire. Heaven. Earth.”, в която блесват уменията на вокалистката Inga Scharf. Сред по-ярките звезди в записа са пауър ориентираната “Lost Forever”, редом със среднотемповия залп “To Sing A Metal Song” и заглавната композиция “Tribe Of Force”.
Доказателството, че за някои банди не бива да се съди по начални впечатления, отново напомни за себе си – конкретно тези експресионисти се шегуват само привидно и най-вече в рамките на л(ир)ичните си послания, докато същевременно разполагат с високо квалитетни певци с хамелеонски талант, придаващ необичайна харизма на идеите им. Ако си търсите повод да избягате от сивотата на ежедневието и сте готови да превключите на малко по-разчупена и свежа метъл трансмисия, то Van Canto държат ключа към ултимативното решение под формата на “Tribe Of Force”.
