Ако има метъл група, която непрекъснато да е разтягала границите на стила си, да е изненадвала еднакво фенове и отрицатели, да е преобръщала музикалната си насока, постоянно изследвайки новото – и всичко това, без да изгуби и частица от себе си – това са Dark Tranquillity. Три години след епохалния “Fiction”, шведите се надигат от последната си еволюционна метаморфоза, за да ни потопят в онзи водовъртеж от емоционалност, мелодия и лирическо съвършенство, който само те умеят да завихрят.
Музиката на Dark Tranquillity винаги е била доволно изискваща спрямо слушателя, но в “We Are The Void” тази черта е изведена на съвсем ново ниво. Парчета, които на първо слушане изглеждат обикновени, незапомнящи се и едва ли не невзрачни, след време започват да обсебват до степен на невменяемост, а истинската им красота и сила се разкриват изпод слоеве от композиционни детайли. Продължавайки изконния стремеж на създателите си, албумът не звучи като нито един от предшестващите го. Голяма част от иновацията и този път носят клавирите на Martin Brandstrom. Осезаемо по-плътни и дълбоки, те са натоварени с подчертано симфонично усещане, а на моменти дори преминават към нюскуул блек фразировка – ненатрапчив фон, върху който тандемът Henriksson / Sundin с характерния си размах плете рифови вълшебства. Написани с много чувство и реализирани с респектираща музикантска класа, песните предлагат изобилие от изненади, ритмови препятствия и предизвикателства към въображението, вместо да залагат на доказания DT изказ. Нужната завършеност в този експеримент внася иконата Mikael Stanne, чийто поетически гений е белязал текстовете с минорни краски на отчуждение и вътрешен мрак.
Първото платно в новата галерия носи заглавие “Shadow In Our Blood” и ни посреща с ударен, грабващ ритъм и акцент върху дрезгавите, не толкова гърлени вокали на Stanne – похват, върху който е наблегнал из целия запис. В “Dream Oblivion” доминират наситена електроника и оркестрации, докато на китарите е поверена по-скоро подържаща роля. Смело решение, което кара песента звучи колкото странно, толкова и заразително-опияняващо. “The Fatalist” ни хвърля в центъра на рифов ураган, разнообразен от епизодичните включвания на минималистично чисто пиано в припева – въздействащо съчетание, на фона на което поетът сипе яростна критика върху малодушните и безволеви обитатели на социума, оправдаващи провалите си с измислена предопределеност. Забележимо по-умерената, но не по-малко майсторски изсвирена “In My Absence” редува тежки конструкции със спокойни пасажи и очарова с така присъщата на групата красива меланхолия. “The Grandest Accusation” на свой ред се явява най-епичната, разгърната и завладяваща пиеса в опуса. Обемно звучене, смазваща емоция и впечатляващ унисон между музика и лирическо послание – въобще постижение, което с лекота се нарежда до най-високите върхове в творчеството на Dark Tranquillity. “At The Point Of Ignition” е обусловена от равни части разчупена ритмика и клавирна магия, кулминиращи в поредното разкошно соло на Niklas Sundin. В “Her Silent Language” дочуваме познатите готик забежки, преминали през филтъра на настоящото нерадостно внушение на групата, а прекрасното чисто пеене е комбинирано с ефирен инструментал, чието изграждане бегло напомня ерата “Projector” / “Haven”.
Макар и безкрайно отдалечена в чисто музикален план, химновата “Arkhangelsk” по някакъв особен начин въплъщава задушаващата, апокалиптична атмосфера на “Inside the Particle Storm”. Всичко в нея – от изкристализиралото, граничещо с лудост напрежение в гласа на Stanne до студените като космическа бездна клавири – вика в съзнанието картини на отдавна изпепелена пустош, озарявана от високоволтовите разряди на чудовищна буря. “I Am The Void” ни връща към техничарското начало с набор от изящни хармонии, разстилащи се върху стегната рифовка, като резултатът е може би най-директното и хитово парче в тавата. Контролираният хаос в “Surface The Infinite” пък обединява скоростни бластбийтове и силни мелодични инвенции, за да достигне последен пик на интензивността преди колосалния финал, настъпващ с “Iridium”. Бавна и замечтана, тя е най-необичайната композиция, която шестимата са записвали от много време насам. Злокобно, на моменти почти дуумаджийско настроение, квази-блек китари и ембиънт постановки създават един апотеоз на атмосферичността, из чиито психеделични дълбини е лесно да се загубиш. С напредването му привидно разнородните фрагменти постепенно се сливат в хомогенна сплав, а парчетата от картината пасват едно с друго, добивайки смисъл. И така до последните тонове на затихващия синтезатор, оставящи слушателя с усещането, че музикантите далеч не са му казали всичко и все още разполагат с огромно богатство от идеи, които да споделят.
Различен, неподправено оригинален и отново с няколко стъпки пред всичко, случващо се в съвременната мелодет сцена – такъв е “We Are The Void”. Такива са и Dark Tranquillity... Вечни пионери, гениални мечтатели, безкомпромисни перфекционисти. Или накратко, лидери.
