Погълнете един блистер пост блек метъл, изшмъркайте няколко линии джаз, а за финал си инжектирайте животинска доза индъстриъл. Този микс се нарича “Blackjazz” – субстанция, безвъзвратно увреждаща мозъка. Абстиненцията ви покосява още след първото приемане на веществото и не ви оставя друг избор, освен да посегнете към нова доза. Вероятността да завършите в психиатрична клиника е почти стопроцентова, така че добре си помислете, преди да употребите.
В поредната си криза пациентите от Shining успешно ще заразят с лудостта си последователите на други, по-известни рецидивисти като Fantomas, Mr. Bungle, Meshuggah, Sigh. Неслучайно нарекох “Blackjazz” наркотик. Този албум така цинично, толкова безпардонно сменя темпо и настроения, прескача от стил в стил, руши правила и преминава границите на нормалното, че в главите на консуматорите процъфтява потресаващ хаос. Както и при останалите шизоидни изблици, от които е съставена дискографията на норвежците, така и тук трудно би могла да бъде поставена някаква оценка, а за изчерпателно описание на песните и дума не може да става. Най-шокиращото е, че цялото звуково извращение доставя удоволствие и до известна степен пречиства слушателите, които са само отбрани лица. За да бъде издържано това произведение, са необходими или здрави нерви, или сериозно психическо отклонение. При по-обстойно разучаване на записа обаче ще откриете, че дори и в най-шумните моменти от композициите има мелодия и смисъл. Варварските барабани, инвазията от електронни звуци, саксофонното безумие, изчанчените китарни постановки и неуравновесените крясъци сами по себе си са директни препратки към десетки банди, но такова съчетание можете да чуете само при Shining.
И макар за болшинството метъли подобни комбинации да са също толкова адекватни, колкото и смесването на риба с шоколадов сладолед, “Exit Sun pt.1”, “Fisheye”, “The Madness and the Damage Done pt.1” и “Omen” ще оставят белег в музиката на 2010. А за онези, които не благоволяват редовно да си пият медикаментите, “Blackjazz” ще е същински празник.
