Името на Orden Ogan не би трябвало да звучи непознато на тези, които имат макар и минимален досег с първите им две творби. Ако обаче не сте от лагера на посветените в творчеството на тази сравнително млада, но ярко идейна група, то новото отроче на немците ви поднася на тепсия един добър шанс, а защо не и най-добрия въобще? Дебютът “Testimonium A.D.” и до ден днешен си остава цяла фолк съкровищница с не една или две пауър метъл забежки, докато “Vale” акцентира съвсем успешно на последните, запазвайки любимата на Orden Ogan щипка романтизъм и това, което някои обичат да наричат “medieval folk” атмосфера. С третата си тава бандата се цели по-високо от всякога, въвличайки феновете в едно пътешествие из богатата си фантазия под звуците на най-доброто, на което са способни адашите-основатели Sebastian Levermann и Sebastian Grutling. На фона на предшествениците си, албумът звучи по-директно, без това да се отразява на високото му ниво по някакъв начин. Текстовете все по-често подтикват към размисъл, музиката е откровено пристрастяваща и обсебването е гарантирано. Добре дошли в Easton Hope.

Едноименният град от обложката на албума гори от живот, емоции, вълнения и лудост на всяка крачка. Същото може да се каже и за музиката, която постоянно съпътства слушателите из това фиктивно място, с уговорката, че фолк елементите са изчезнали почти безследно, а познатата привлекателна романтична атмосера отстъпва пред епичността на тукашната мащабна продукция, издигайки албума на съвсем друго ниво. Напук на краткото си битие, Orden Ogan винаги са разчупвали стереотипите, което си личи и в “Easton Hope”. Дългите композиции са коя от коя по-сложни - китарните постройки са всичко друго, но не и типични; чуваме отлично изсвирен пауър метъл с изненадващи брейкдауни, заети изцяло с прогресив рифове и клавишни мотиви. Съвсем естествено всяка песен има хамелеонното свойство да поема полярни завои, като прозира и влиянието на бандата от титаничните им сънародници Blind Guardian. Именно Thomen Stauch от основателите на Пазителите бележи участие тук, редом с колегата си Majk Moti от Running Wild, който се разписва и в паметния клип към майтапчийското парче “We Are Pirates”. Самата продукция говори недвусмислено за висш пилотаж – редом с оркестъра, който стои зад величествените симфонични пасажи в “Easton Hope”, Orden Ogan показват удивителен подход към вокалните линии. Не стига, че фронтменът Sebastian Levermann звучи като няколко гласа, съчетани в един, но тук e и допълнително подкрепян от цял хор - дузина тенори, контратенори, баси, баритон и сопрано се грижат за беквокалите в хитово запомнящите се припеви, което е и най-блестящият знаков елемент за “Easton Hope” въобще.

Трудно се отсяват забележителни моменти от албум, който е буквално изграден от малки шедьоври - като започнете със симфоничната интродукция “Rise And Ruin” и преминете през маниакалното звучене на eдноименното парче редом с “Nobody Leaves”, епичността на “Goodbye”, “Nothing Remains” или затрогващата балада “Requiem”, вече ще бъдете безвъзвратно изгубени из майсторски поднесената музика в албума, без никакво желание да се откъснете макар и за миг. Тъкво това придава тежест на посланието “nobody leaves Easton Hope”, което след едно-две завъртания на тавата започва да звучи повече от достоверно.

“Easton Hope” директно записва точки като най-доброто постижение на Orden Ogan до момента, оставяйки далеч назад двата си предшественика и масата стереотипни знайни и незнайни банди, заливащи пауър/прогресив пазара напоследък. Момчетата въобще не си поплюват и се раздават до последно всеки път, когато могат, а това логично води до смелия и, смея да твърдя, напълно успешен експеримент с новия им албум. Имайки предвид развитието, което отбелязват с опус от ранга на “Easton Hope”, трудът им вече отдавна е започнал да се отплаща, давайки зелена светлина пред едно славно бъдеще за групата.