“From the ashes of a corrupt and dying world, they rise like a phoenix of godless entity. They are the khaos legions...”
По улиците на съвременния метрополис, сред мъглата от гъстия дим, завладяващ всяка една пукнатина от тях, се забелязват сенките на огромна организация. Хора, чиито лица са покрити с маски, носят огромни знамена, символизиращи падението на врага. Организация, бореща се срещу неправдата, корупцията и всичко нечестиво, налагаща нова религия – абсолютна анархия. Най-висшата цел в живота им е само една – революция! Те са легионите на хаоса!
Като на една от най-активните и коментирани съвременни мелодет банди, задачата на Arch Enemy не е лесна и този път. Освен че трябва да съборят несправедливата политика от трона, те трябва да издадат и достоен осми албум в кариерата си. Ясно е, че след пристигането на Angela Gossow в бандата преди 11 години за шведите започна нов период на развитие. Тези, които не харесват албумите с певицата, едва ли ще останат впечатлени и сега. Истинските фенове, които се наслаждаваха на предните четири творби, обаче нямат никакъв повод за оплакване. “Khaos Legions” е типичен късен Arch Enemy. Сериозните китарни атаки на братята Amott са готови да разтопят отново металните ни сърца, благодарение на разчупените си рифове и красивите технични сола, а гласът на екстремната кралица е както винаги режещо брутален. За еволюция в композиционно отношение трудно може да се говори, но лекото зацикляне не представлява голям проблем, тъй като формулата е печеливша и не напълно изтъркана.
Началото на тавата е зададено тематично от твърдото интро “Khaos Overture”, преливащо в ударната и първична същност на “Yesterday Is Dead And Gone”, която е и представителна за цялостното звучене на записа. Бясна скорост и агресия коват мощния химн “Bloodstained Cross”, а мелодичният среднотемпов припев дава основа за изящен контраст. Последвалото китарно соло е по-типично за класическата метъл сцена и поразява с нежния си и драматичен характер. Мощният груув риф на “Under Black Flags We March” мачка със силата на хидравличен чук, а бунтовническите закани на Angela звучат като изкрещяни през високоговорител в ушите ни. “No Gods, No Masters” и “City Of The Dead” са най-умерените пиеси тук, а агресията отстъпва място пред неземни китарни мелодии. “Through the Eyes of a Raven” е по-меланхолична, а основите на текста лежат сякаш още в ирландската митология, където гарванът символизира бойното поле и войнствените сражения. “Cruelty Without Beauty” и “Cult of Chaos” са откровено завръщане към корените - бластовете и напрегнатите клавишни в първата са доказателство за неизбежното влияние от блек метъл сцената. “Thorns In My Flesh” обсебва съзнанието с невероятния припев и умопомрачителните си сола. Най-бързата и яростна композиция е “Vengeance Is Mine”, а “Secrets” затваря албума със замах и в добавка предлага добра опция за закриване на концерти.
Битката е приключила, а легионите на хаоса стоят непоклатими - толкова непоклатими, колкото са и Arch Enemy в осмия си албум. Без претенциите за надминаване на вече доказаните класики в стила и записването на безгрешен шедьовър, те отново ни покоряват с неповторимото си изкуство. Вечни бунтовници, агресори и мислители.
