Прогресив/пауър сцената не се е радвала на толкова съвършен албум като “Magnisphyricon” от години насам. Sons of Seasons отново са тук, смело ръководени от небезизвестния Oliver Palotai (Kamelot), а след приятния дебют “Gods of Vermin”, групата му продължава мисията си напред към върха, отбелязвайки наистина изумително развитие в рамките на само два записа. Композициите са много по-съсредоточени, детайлите - по-изпипани, а вокалните аранжименти - по-запомнящи се.
Новият китарист на бандата, Pepe Pierez, допринася с техничните си и разнообразни сола, докато Oliver както винаги е заел ключовото място на клавирист, дирижиращ останалите членове на мрачния оркестър. Истинската звезда на албума обаче е Henning Basse, разказващ ни за отминали тъмни времена от световната история чрез богатия си глас. Диапазонът му се разширява все повече с годините, а разнообразието на тембъра му се разпростира от артистични мрачни вокали а ла Jon Oliva, през изразителни мелодраматични излияния тип Roy Khan, чак до агресивни викове и крясъци, използвани в по-екстремните жанрове. Убедителността и хъсът, с които Henning атакува тоновете, могат да се сравнят с тези на Jorn Lande в дебюта на Masterplan отпреди осем години - справка, която сама показва за каква класа говорим.
Интелигентността и разнообразието от песни в албума са наистина впечатляващи. Откриващото “Bubonic Waltz”, украсено от орган и хорове, ударното “Into The Void” и интровертното “Necrologue to the Unborn” напомнят за творчеството на Kamelot, което е е нормално, при положение, че Oliver има принос към композиционния процес и на другата си банда. “Soul Symmetry” и “Lilith” са завладяващи благодарение на невероятно силните си вокални рефрени – елементи, които ще ги превърнат в концертни фаворити. Агресията е обладала тотално враждебно настроената “Guilt’s Mirror” и скоростната бичкия “Tales of Greed”, напомняща с рифовете си за трашърския пауър на Iced Earth. Най-прогресарските и разчупени парчета в тавата са “Nightbird’s Gospel” с видната си театралност и прочувствен припев и “1413” с ориенталските мотиви и великолепния текст. Гласът на червенокосата красавица и приятелка на Oliver - Simone Simons (Epica), се чува в лиричната “Sanctuary”. Певицата звучи по-различно от това, което сме свикнали да чуваме от нея, донякъде вдъхновена от Anneke van Giersbergen (Agua de Annique). Песента изпъква със силния си припев и красивите клавирни партии, вариращи от джаз до неокласика. За десерт получаваме тъжния и елегантен епилог “Yesteryears”, доминиран напълно от пиано и вокали.
Казват, че вторият албум е най-голямото предизвикателство пред една група - с него или ще се наложиш като сила и ще затвърдиш стабилността си, или ще изгубиш потенциалните си фенове. Sons of Seasons се изкачват не просто стъпало нагоре, но и загатват за бъдещи шедьоври - такива, какъвто е несъмнено и “Magnisphyricon”.
