“Дали хората не са паразитни организми на повърхността на планетата? Дали това е ужасяващата истина, която ще бъде осъзната едва тогава, когато вече е твърде късно? Когато един паразит изсмуква живота на гостоприемника, той също умира. Дали човекът не е бог, подготвящ самоубийството си?”
Възможно ли е да запишеш достоен наследник на албуми като “Sumerian Daemons” и “Communion” – шедьоври на съвременната метъл сцена, дали пример за това как трябва да се смесва класическа музика с екстремни стилове и как да се създаде грандиозна и симфонична благозвучност, запазвайки и бруталността на екстремизма? Отговорът е скрит в “The Great Mass” и освен всичко друго е и положителен.
С осмата си творба SepticFlesh за пръв път не изненадват с нищо, а представят логичното продължение на “Communion”, което обаче звучи дори още по-грациозно и изпипано. Оркестрациите, дело за втори път на пражката филхармония, са изнесени на преден план, но балансът с екстремния дет метъл е осъществен перфектно и това за пореден път доказва, че византийците са истински майстори в това, което правят. Ако в “Communion” можеше да се говори за прекалено разнообразни песни откъм резултат и атмосфера, то “The Great Mass” е по-фокусиран и страховит проект, обединен от общо звучене, при все разнообразните си влияния. Женските вокали, дело на Androniki (Chaostar) и Iliana (Meden Agan) са отлична придобивка за групата и спомагат за постигането на нужната театралност.
Началото на албума е дадено от тих детски глас, зловещо предвещаващ какво ще последва само след няколко секунди. “The Vampire From Nazareth” е добър пример за насоката на албума, представяйки ни двете крайности – бруталността и мистиката, завладели напълно песента, записана с помощта на Androniki. Ритуалната атмосфера представлява леко намигане към великанския “The Orphidian Wheel” - доказателство, че SepticFlesh не са забравили корените си. “The Great Mass of Death” представя великото клане на народите със страхотна разчупена структура, преминаваща през епични и грандиозни мотиви, които са развити до съвършенство, изобилстващо от всичко, което прави гърците толкова уникални. Смазващите вокали на Seth, загадъчното чисто пеене на Sotiris, обредните напявания на Androniki, апокалиптичните хорове... а финалът прекосява всички възможни граници с напрегната си атмосфера и уникалните барабанни бластове. “Pyramid God” помита със запомнящ се оркестрален мотив, напомнящ за саундтрака към “Requiem for а Dream”. За пореден път групата показва среден пръст на праволинейността с втората половина на песента, която е сериозна заявка за място в психо-залата на славата. “Five-Pointed Star” редува мощен брутален метъл а ла Behemoth с тихи, зловещи отстъпления, докато “Oceans Of Grey” започва скоростно и брутално, за да даде поле за изява на атмосферичната и бавна страна на музиката. Включванията на женски сопрано вокали и страхотната филхармония придават усещането за мрачна тържественост. Кошмарността и психеделията достигат своя пиков момент в ужасяващата “The Undead Keep Dreaming”, където маниакалните хорове и налудничавите чисти вокали са способни да смразят кръвта ти. “Rising” е сред най-умерените и мелодични песни в творбата с чистите вокали на Sotiris, препращащи към времената на противоречивия “Revolution DNA” и допълвани от мелодична рифовка. “Apocalypse” е сред най-точните попадения благодарение на красивите си китари, умелото използване на детски гласове и респектиращия припев. “Mad Architect” създава атмосфера, напомняща на култовите олд-скуул хоръри на Алфред Хичкок - структурата е психиделична, като на оркестъра е отредена главна роля, а бандата за пореден път доказва, че знае как да се справя с работата си с такова множество от музиканти. Финалната “Therianthropy” е една от по-особените композиции в албума и е напълно достойно продължение на “Sunlight/Moonlight” от “Communion”.
Допълнително внимание заслужава и визуалната част към албума, дело на Seth Siro Anton, който е сред най-добрите художници и графични дизайнери, познати на съвременната метъл култура. Въпреки уникалните творения, които е създавал за групи като The Foreshadowing, Paradise Lost, Soilwork, Moonspell, Flowing Tears, Serenity, Vader, Kamelot, Rotting Christ, Exodus и Belphegor, новата обложка сякаш е връх в кариерата му. Страхотната детайлност и усилената работа, положена по това творение на изкуството заслужават огромен респект, а специалното издание на албума си заслужава да се закупи дори само заради визията, при все че съдържа и други бонуси.
“The Great Mass” ще се хареса на всички фенове на групата и ще предложи перфектно начало за начинаещите, които все още не са се докосвали до магията, наречена SepticFlesh. Трудно можеш да останеш бездушен пред такава висша форма на професионализъм и титаничност, каквато гърците не спират да демонстрират в продължение на толкова години.
