1987 година – Death издават първия същински дет метъл запис, наречен “Scream Bloody Gore”. 1989 – Atheist се включват с техничния си дебют “Piece Of Time”. 1991 – иконите Death променят рязко звученето си (последвани от холандските зверове Pestilence), за да издадат албум “модел” за тех-дета, озаглавен “Human”. 1993 – тоталната еволюция на стила настъпва с издаването на дебютния албум на Cynic – “Focus”, който ги превръща моментално в легенди, макар и неразбрани от масите. 2011 година – Obscura издават “Omnivium”...
...дали това ще се превърне в албум, който ще можем съвсем спокойно да наредим до вече споменатите класики, ще се разбере след време, но едно нещо е сигурно – той разчупва всякакви граници и стереотипи и заслужава напълно това. За незапознатите, Obscura са сформирани през 2002-ра година, но успяват да издадат дебюта си “Retribution” четири години по-късно. Творбата, която ги прави известни сред ценителите на стила обаче, е “Cosmogenesis”. Това се случва през 2009, а главната причина е подписването с легендарния лейбъл за екстремни банди Relapse Records. Продължението, космично наречено “Omnivium”, е не просто достойно. То е нещо много повече, трудно за описване от прост землянин като мен. Нещо, което те кара да се чувстваш плашещо дребен, сравнен с величието му. Разнообразието е изумително, дори в рамките на всяка отделна композиция. Влиянията варират от Вагнер до Death, но са преплетени по такъв начин в композициите, че си личи и личният авторски почерк на Obscura. Виновниците за убийствената ритъм секция са техничният скоростен барабанист Hannes Grossmann (Necrophagist) и уникалният виртуозен басист Jeroen Paul Thesseling (Pestilence). Заплетените, постоянно дуелиращи се китарни партии са изсвирени от Christian Muenzner (Necrophagist) и Steffen Kummerer, който освен това влива в цялата картинка и разнообразното си пеене – в албума можем да чуем както мелодични роботизирани вокали, типични за Cynic, така и крайно брутални грухтежи, присъщи за зверове като Napalm Death. Цялата тази музикална какофония не трябва да ви плаши. Всяка секунда е изсвирена с такава прецизност, че да всее респект в душите на жертвите. Текстовете са свързани със спиритуализма и връзката му с Вселената.
Началото е дадено от “Septuagint” – песен, започваща с красив акустичен момент, преминаващ в такава експлозия, че не е трудно да повярваме, че точно тя е причинила скорошното земетресение в Япония. Композицията е изключително разнообразна – мелодични китари, бластове, скоростни сола, чисти вокали, фюжън бас. След тихия финал на откриващото парче, началото на “Vortex Omnivium” идва сякаш да доизравни всичко със земята, за да може останалата част от албума да си поиграе с тялото ви като с руини на разрушен античен град. Басът оформя една от основните мелодии - нещо, което не се чува толкова често и заслужава респект и адмирации. Скорост и иновация са ключови фактори, а ако си мислите, че албумът е пълен просто с безцелно музициране, безумно барабанно набиране и еднообразие в ритъма, то третата песен “Ocean Gateways” доказва тъкмо обратното. Крайно нетипична за група от подобен ранг, тя е изпълнена с провлачени, почти дуум рифове и бавна, масивна ритъм секция, напомняща на Morbid Angel и внасяща нужната доза разнообразие. “Euclidean Elements” моментално връща скоростта, започвайки със запомнящ се риф преди да бъдем залети от поредните музикални плетеници, красиво нарисувани от Obscura. Отделно внимание заслужава китарното соло, въплътило в себе си агресия, техника, красота и прецизност. Началото на “Prismal Dawn” е дадено от акустика и атмосферични чисти вокали, за да смеси на свой ред типичните космични пейзажи с психиделична и мистериозна атмосфера, типична за ранните творби на гигантите Pink Floyd, които на пръв поглед нямат нищо общо с холандско-немския квартет. “Celestial Spheres” забива с ударен припев и красиви чисти вокални отстъпления, подкрепени от лиричен китарен фон. Прочувственото соло на бас е поредното нещо, което отличава Obscura от масовата плява. “Velocity” е второто по-психиделично парче в албума с осезаемо влияние от Emperor и соловата кариера на Ihsahn, а солото говори за плашеща лудост и шизофрения. Инструменталът “A Transcendental Serenade” е най-смисленият и съдържателен такъв в областта, успяващ да се докосне до красотата и широкия спектър на величие, характерно за “Cosmic Sea” и “Voice Of The Soul” на Death. “Aevum” е типичен, но не и слаб финал, синтезиращ всичко, което е мачкало главите ни досега. На първо слушане структурата на песента звучи някак особена и хаотична, но след нужното внимание и вслушване всичко придобива ясен смисъл, както самият албум.
Чрез “Omnivium” Obscura не само откриват нова форма на живот в необятната вселена, но и съвсем помежду другото попадат на скрит ключ – ключът към вечността. Защото такъв албум няма да се забрави след няколко месеца, както се случва с голямо количество тави. След 10 години за него ще се говори така, както се говори днес за класиките на Death.