Малко са групите, които след години правене на музика с един и същи почерк, успяват да загърбят миналото си и да започнат да творят в различна светлина, без да се провалят. По всичко личи, че Omnium Gatherum са сред тях. Доказателството стои пред нас и се нарича “New World Shadows”. Вероятно бандата е позната на повечето фенове с това, че въпреки финландската си националност, твори мелодет, по-скоро вдъхновен от шведските си колеги…

…или поне така беше досега! Заровили миналото под падналите есенни листа, скандинавците слагат нова маска – маската на меланхолията. Тази меланхолия, толкова типична за куп финландски банди като Insomnium, Eternal Tears of Sorrow, Swallow the Sun, Before the Dawn. Цялата тази атмосфера е примесена с немалко влияния от Dark Tranquillity в най-мрачните си и депресивни моменти и всичко това е довело до един изключително атмосферичен и разнообразен музикален хибрид. Пред нас стои един много по-бавен и по-изискващ запис от тези, с които сме свикнали да свързваме Omnium Gatherum, но може би точно в това се крие чарът му. Клавишните са изнесени на много по-преден план, а китарите рисуват есеннo-дъждовни картини пред очите ни. Също така е явна по-засилената употреба на чисти вокали, които се връзват перфектно с инструменталната част. Традицията с всяко следващо издание вокалите на Jukka да се подобряват е спазена и това може само да ни радва. Въздействието може да се сравни най-добре с това, което оказва последното отроче на Insomnium – “Across The Dark”. Дори само едно такова сравнение иде да покаже класата на запис като този. Текстовете са изключително поетични и изпълнени с тъга и болка – нещо, което не е толкова трудно за обяснение, имайки предвид родината на бандата. За да е пълна картинката с обновяването, Omnium Gatherum са направили интересна и странна крачка, като са оставили лейбъла-гигант Candlelight и са се преместили към значително по-малкия Lifeforce Records, който издава Deadlock, Miseration, Raintime, Raunchy, The Faceless и т.н. Друг интересен факт е, че миксът е направен от легендата Dan Swano, който е допринесъл и с чисти гост вокали на места.

Началото е дадено с деветминутната “Everfields”, която е и може би най-тегавата и бавна песен – поредната особена крачка на бандата. Акустични китари, красиви клавири, кинематографична атмосфера – затворете очите си и оставете въображението си да потъне в този дълбок и буен океан от музика. “Ego” е по-бърза и напомня по-скоро на “The Redshift”, предния албум на бандатa, но разликата в настроението е осезаема, а солата – по-технични и изпипани. Припевът е изключително подходящ за концерти – нещо, което вероятно ще изпитаме и съвсем скоро на живо. Заглавното парче “New World Shadows” ни предлага атмосферични електронни клавири, красиви китарни дуети и страхотно вокално включване от Dan Swano, което прави атмосферата още по-богата. “Soul Journeys”, която беше удостоена и с видеоклип, продължава в поетата посока и показва поредната гама от цветове и красота, скрити зад гъстия мрак. Единствената дума, подходяща да опише красивите меланхолични китари и средната част, е перфекционизъм! “Nova Flame” е адреналинов, мощен и скоростен удар, който обаче е достатъчно разчупен, за да запази темпото и да не е стъпка встрани. “An Infinite Mind” притежава едни от най-красивите мелодии в цялата творба, а средната басова част е доказателство, че този път милост няма да има. Последвалото соло е издържано с изключителна емоция, въпреки че не изобилства от техничност и виртуозност – такава не му е нужна! “Watcher Of The Skies” е първият инструментал на бандата за цялата им кариера, a тъгата и изпипаността му напомнят за инструменталите, които легенди като In Flames и Dark Tranquillity твориха преди години, по времето на златната ера на мелодичния дет. Един от рифовете на “The Distance” ни препраща назад към парчето “Just Signs” от “Stuck Here on Snake’s Way”, а изобилието от енергия, пропита в композицията, е способно да откачи главите ни. “Deep Cold” е краят на дългото пътешествие, през което преминаваш, слушайки албума. А този край ни те отвежда там, където си бил и в началото – деветминутна атмосферична дуум композиция, пропита колкото с меланхолия, толкова и с неочаквана светлина за бъдещето. Някои го наричат катарзис… напълно съгласен съм.

“New World Shadows” не е албум, който да си пуснеш за фон на купон или приятелска сбирка. Той изисква внимание и специфична атмосфера и настроение за пълно разкриване на красотата си. Когато времето навън е облачно и дъждовно или мъгливо, просто пуснете албума и се приближете към прозореца – ще разберете за какво говоря!