Две години изминаха, откакто August Burns Red намериха своята рамка; откакто чрез “Found in Far Away Places” затвърдиха своя стил като качествено смесване на разновидност от стилове. А реално освен това, друго нищо не се беше променило. Споменатият труд беше важен и значим за тяхното развитие, но макар да беше чудесно, че той се случи, той също отвори още по-голяма опасност за тях, а именно, че тази рамка няма как да бъде вечна. Макар интересни, траковете в последния им запис бяха лесно предвидими заради структурата си. И ако ABR наистина искат да се затвърдят като опитната група, която показват, че са, те трябва да имат в предвид, че не могат просто да издадат същия албум.
Сега те ни поднасят “Phantom Anthem”, който сякаш цели да унифицира познатата рамка с предишния им по-хаотичен стил. И донякъде успява. Като „донякъде” тук се явява важна дума, защото резултатът е едно леко начупване на границите, което допуска нови, креативни примеси, а именно те са ценното тук. С първите секунди на откриващата песен се забелязва лека промяна: агресия и хъс. Те винаги са присъствали, но не и така целенасочено. Това продължава тематично през парчетата, като на места се паузира за контрастни, меланхолични и красиви пасажи, които пък целят друго. Феновете на групата неминуемо си спомнят скачането от жанр на жанр в последните два албума. Това решение е все още налице, но в по-стегнат вид. Пак се усещат нотки на различие, но всичко е обединено, което придава по-улегнал привкус на звученето тук. От друга страна – яркият контраст от това с главоломната ярост в остатъка от произведението – техният си стил, хардкор частта, продължава да прави слушането на групата трудно, а липсата на ясно запомнящи се елементи, към която инатливо се придържат, не помага. За сметка на това, всичко споменато е изпълнено качествено, а брейкдауните са зверски. Въпреки толкова години опит, бандата още намира с какво да изненада, като брилянтната китарна работа просто изпъква. Почти липсва трак, който да не впечатли със свой сегмент, но впечатляващо все още не е точно запомнящо се. Това е част от чара на ABR. Сякаш последната и най-важна крачка, която трябва да направят, е да изпълняват по-умерено. Липсата на адекватни паузи – този постоянен низ от впечатления и майсторство – след средата на албума звучи като нещо типично, а всъщност не е. Съществува факторът осъзнаване – слушателят е наясно, че това са страшно технически сдържани композиции, но когато това стои повече като константа, просто играе лоша шега със самото творчество.
“Phantom Anthem” никак не надскача кой да е от трудовете преди него, но не им и пречи. Неговата цел е по-скоро да бъде следваща стъпка, да се опита да обедини хаоса в една обща тема. В този смисъл, той успява. По същия начин, по който се усещаше през 2015-а, че тази група опознава себе си и върви в прав път, тук се оказва, че пътят явно няма да е кратък. Невъзможно е да знаем дали дестинацията ще си струва, но междувременно трудове като този са достатъчни да издържим до там.
