С настъпването на новата 2011 година дойде време и на австрийските екстремисти Belphegor да издадат деветото си студийно изчадие. Група, която през последните шест години започна да вади изключително често нови албуми, но така и не понижи качеството им. Съвсем спокойно обаче можем да кажем, че “Blood Magick Necromance” една от най-силните им творби.
Звученето не е много променено спрямо предишните записи, но този път е наблегнато повече на дълбоката диаболична атмосфера, за което безспорно е допринесъл и новият продуцент на бандата – легендата Peter Tagtgren (Hypocrisy, Pain). В следствие на това опусът се е получил с една идея по-мелодичен и епичен. На преден план са изведени китарните партии, които определено са сред най-силните черти на групата. Вокалистът Helmuth е както винаги пример за подражание в екстремните среди, а барабанистът Marthyn забива както скоростни бластбийтове, така и по-бавни ритми – нещо, което не е толкова типично за австрийците, но определено се вписва добре в цялостното им звучене. Адската, извратена атмосфера в албума се допълва от тихи хорове и класически елементи, които могат да се чуят на заден план. Невероятно е как Belphegor успяват да балансират перфектно мелодията с агресия – нещо, което не се отдава толкова добре на много състави. Сред фаворитите ще отлича началната “In Blood – Devour This Sanctity”, заглавната “Blood Magick Necromance”, бавната и безумно тежка “Discipline Through Punishment” и финалната резачка “Sado Messiah”. Това по никакъв начин обаче не означава, че останалите парчета не изпъкват и са просто пълнеж. Изобщо, Belphegor представят голяма доза разнообразие, дори в рамките на самите песни - доказателство за това са почти всички композиции в албума. Текстовете, както винаги, са на типичната тематика – зло, похот, живот и смърт, магия и анти-религия.
Определено и този път Belphegor успяха да ни изненадат приятно. Ясно е, че групата вече не се ограничава в звученето на една типична олд-скуул блек/дет формация. С “Blood Magick Necromance” те още повече се отдалечават от това, добавяйки нови елементи и същевременно запазвайки типичния си стил. Феновете да не се колебаят изобщо, ами да чуят спокойно албума; неслушалите могат да нададат ухо, защото си заслужава напълно, а хейтърите въобще не влизат в сметките на Belphegor.
