My Ticket Home са група с все още ограничено известност и донякъде това е обяснимо. Макар да са издали немалко на брой албуми, те все още сякаш се търсят. Започна се с хардкор пънк, премина се към класически западен метълкор, а в промеждутъците имаше смески. И човек лесно би допуснал приличие със състави като Cancer Bats, но истината е, че MTH, въпреки жанровия диапазон и следващото го непостоянство, са разпознаваеми.
От 2013-а година насам, те мълчаха. Появиха се промени – нов лейбъл, финландски. Простете, ако си позволя тази категоричност, но когато западна група записва с компания от този регион, обикновено се вещаят добри неща, за разлика от обратното. И сега получаваме нов резултат – “unReal”, а след толкова години тишина, възможно е да сме достигнали нещо по-сигурно.
Началото е меко казано впечатляващо. Агресивно и мощно, но мелодично. Което дотук потвърждава теорията за лейбъла. Звученето е по-близо до алтърнатива от всякога, като повече напомня на Story of the Year, но никак не пунтира. Налице е една смеска от модерен рок, класически стоунър рок и нещо по-тежко, което може да се дефинира само чрез самото издание. Музиката се рее объркващо, което е избраното верую тук, докато барабаните държат тежестта на ниво, а вокалите умело варират между чистотата и яростта. На моменти обработката на вокалите е непостоянна – ревърбът невинаги присъства, а границата му е прекалено контрастна. Но освен този недостатък, предвид избраното звучене, трудно би се намерил друг негатив в това отношение. Лириката е абстрактна, но целенасочена и концептуално нова за групата като стил. В тази сфера My Ticket Home показват най-голяма промяна, но дали може да се нарече развитие, е субективно решение на слушателя. Забелязва се, че няма изцяло тежък трак – статукворазбивачка или поне химноподобна конструкция, но в случая е някак приемливо. От бандата са избрали една рамка и я спазват до край, като умерено си позволяват вариации, типични за тях, разнообразяващи достатъчно, за да не се достигне до застой.
Предвид хомогенните си композиции, този труд е изненадващо приятен за слушане, особено в правилните моменти. Искрено впечатляващ е, защото такива издания в днешно време не са много (поне на това ниво), особено в гореупоменатата комбинация. Трудно е да се каже дали това е стъпка в развитието на My Ticket Home или просто поредната кожа, която сменят по своя път. Факт е, че това прави силно впечатление заради обстоятелствата, но дори отвъд тях работата е стабилна и добре изразена, чрез една рядко плавна смяна на жанр. Доказателство за това са неизброимите оплаквания на феновете по отношение на толкова други групи. Но тук кожата е сменена бавно, обмислено и дори интимно. И това е поредният впечатляващ факт за “unReal”.
