Азиатският континент винаги е стоял в периферията на световната метъл карта, независимо от множеството си скрити музикални бижута през годините. Chthonic, Rudra, Gallhammer, Kadenzza и класиците Loudness са само част от групите, които заслужават доста повече от това, което са получили. Едни от лидерите на азиатското движение, макар и повече в местен, отколкото в световен план, са японските психари Sigh. Причините за изпъкването им най-вероятно са летящият старт, даден от лейбъла на покойната легенда от Mayhem – Euronymous, както и крайно авангардният им подход към композирането, който за голяма част от неподготвените слушатели звучи като хаотична “манджа с грозде”. Новата доза неподправено изкуство за тренираните уши се казва “In Somniphobia” и може спокойно да се нареди сред креативните върхове в кариерата на бандата.

Още на първо слушане става ясно, че Sigh не следват формулата на успешните “Hangman’s Hymn” и “Scenes From Hell”, а се доближават повече до джем-рок подхода на световнопризнатия “Imaginary Sonicscape”. Залитайки към отминали ери от историята на любимата ни музика, групата представя един нов и нетрадиционен поглед към тях – доста различен от станалото модерно напоследък завръщане към 70-те и 80-те. Дали ще си говорим за неокласическите мелодии на откриващата “Purgatorium” (взимаща Cacophony и смесваща го с първични траш ритми) и финалната “Equale” (вкарваща дори латино в цялостната картинка), за танцувалния уестърн мотив в“The Transfiguration Fear” или за екстремния звук на “Fall Of The Thrall” – едната половина на диска е изпипана до съвършенство. Още по-впечатляваща е централната концептуална част на албума, която носи много по-кошмарна атмосфера, при все мюзикъл насоките си. Интрото “Opening Theme: Lucid Nightmare” променя моментално цветовете на досегашната картина с въвеждащ наратив и саундтраков фон, преминаващи в заглавното парче “Somniphobia”, смесващо арабски фолклор с King Diamond-ски вокали и дори електронна секция сред множеството налудничаво-шизофренични вокални ефекти. “L’excomunication a Minuit” изкарва на преден план джаз фигурите, които винаги са били част от творчеството на бандата, макар и не точно в този си вид. Уа-уа ефектът на китарата и саксофонът, комбинирани със смехотворно аутро и фанатичен текст (“In the dead of the night… you will die tonight!”), водят до убийствен, макар и противоречив ефект. “Amnesia” довежда музиката на Sigh до неексплоатираните досега хоризонти на архаичния афро-американски ритъм енд блус, носещ саундтраково чувство и демонстриращ невероятните музикантски умения на саксофонистката Dr. Mikannibal и всестранно развития талант на фронтмена Mirai Kawashima. Кулминацията в експерименталната творба представляват психиделично-фолклорната пиеса “Far Beneath the In-Between” и носталгично красивата “Amongst The Phantoms of Abandoned Tumbrils”, в която освен вече познатите ни звуци от албума се появява акордеон и хорово пеене за тотално умопомрачителен акцент.

“In Somniphobia” не е албум за всеки. Той е албум за малцината, който са способни да оценят убийствения труд, хвърлен във всяка една нота от това висше творение на изкуството. Дори и след издаването му, Sigh ще си останат несъмнено ъндърграунд в погледите на редовия ограничен метъл слушател, но все по-големи в очите на ценителите. А може би именно тази доста по-рискована насоченост на азиатския метъл може да се изтъкне като потенциална причина за незаслуженото му място днес.