Американците от Hollywood Undead се славят с комбинацията си от хард рок, електроника и рап открай време. Преди години именно успешното съчетаване на тези жанрове им донесе славата, която накара хората да чуят за тях. Във “Five” маскираните рапaджии отново залагат на тези жанрове като своята силна страна и ни предоставят албум, звучащ точно както Hollywood Undead винаги са звучали.
В един период, в който артистите показват някаква метаморфоза на звученето си като следствие от помъдряване (най-значителни примери са Linkin Park, Paramore и Asking Alexandria), при новия запис на Hollywood Undead се наблюдава точно обратното – нещата не изглеждат коренно различни и я няма носталгията по миналото, както и хилядите еднакви коментари в социалните мрежи, гласящи „Искаме старите Hollywood Undead”. Не може да се отрече, че прогрес в звученето се наблюдава – това е може би най-всестранният труд на Undead и в траковете се забелязва чисто музикалното развитие на групата. Този прогрес обаче сякаш не стига и слушателят остава с лошото усещане, че не е получил достатъчно от тази тава с разнообразни продукти, които индивидуално имат страхотен звук, но заедно звучат... неестествено. Затова може би в случая е лошо, че няма налична метаморфоза на звученето.
Посланието, което “Five” изобщо предава, е сравнително необичайно за слушателя – от колебливите текстове на уж надъхващите парчета минаваме през неадекватни за възрастта на бандата парти химни, стигайки до фалшиви изповедни тракове на неразбраните души. Трудно се преглъща такава нелогична комбинация. Освен като послания, може да се каже и че човек бива доста объркан от цялостното звучене на албума. Чуваме тракове със жици като “California Dreaming”, “Renegade” и “We Own the Night” – много силни и представящи добре Undead; лирични песни, каквито са “Ghost Beach” и “Nobody’s Watching”; парчета с електронни елементи като “Bad Moon” и “Riot”, наподобяваща нещо на групата LMFAO. Чуваме и чисти рап изпълнения от сорта на “Black Cadillac” и “Cashed Out”.
Още по-объркващото е, че дори няма последователност в тези различни жанрове. И когато албумът свърши, слушателят просто не знае какви заключения да си направи, защото пред него е хвърлено буквално всичко. Не знае от кое да си вземе, а това води до риска да захвърли всичко. Липсата на унисон между различните части води до объркване, което често ескалира в недоволство. Дано това да са просто опасения в случая на Undead.
За да може да има прогрес, трябва да има порастване и миналото да се зарови. Hollywood Undead наистина са по-зрели от преди, но от “Five” изглежда, че не са готови да пуснат старото, което може накрая да се окаже пагубно за тях. Тези маскирани рап-рок машини имат нужда да създадат единството в звука си, за да продължават да пълнят зали и да оглавяват чартове. В противен случай предстои нещо лошо – да се изтъркат и забравят от публиката. И дано да са достатъчно зрели да направят правилния избор.
