Винаги е трудно, когато си направил магнум опуса си и публиката очаква от теб още по-силен последовател в същата посока. Очевидно такъв е случаят и с холандските симфонични метъл гиганти Epica, решили да сменят звученето си след издаването на шедьовъра “Design Your Universe”. В “Requiem for the Indifferent” на първо слушане правят впечателние приликите с миналото, но при по-задълбочено слушане те избледняват бързо. Подходът към композирането очевидно залита все повече към прогресив метъла, като това не се изразява единствено в честата смяна на темпото и темите, но и в способността на албума да расте с всяко следващо слушане и да разкрива детайлите си един по един, а те са много.

Вокалите на Mark Jansen са редуцирани в сравнение с “Design Your Universe” - макар и присъстващи в почти всяка песен (с изключение на “Delirium”), те са перфектно балансирани и винаги “изплуват” на правилното място. Китарните сола (дело на Isaac Delahaye), макар и не толкова типични за групата, са добре развити и имат по-голяма роля от очакваното, на места - комплексни и технични, а друг път класически и изразителни. Изчистеният звук и първокласната продукция предоставят перфектните шансове на тавата да отвинти главите ни с познатата “стена от звуци”. Симфоничните аранжименти са все още тук, макар и не толкова масивни (с цел да изпъкнат повече уменията на музикантите в самата група) за сметка на хоровете, които повече от всякога звучат като допълнителен музикант на Epica. Изпълнението на червенокосата примадона Simone Simons е на очакваното високо ниво и предизвикателствата, с които гласът й се справя в записа, ще бъдат още по-големи, когато песните се изпълняват на живо. Нека се надяваме на най-доброто…

Началото е дадено от задължителното симфонично интро “Karma” със саундтраков характер, преливащо в буквално експлодиращото начало на “Monopoly On Truth”. Напомняща на места на “The Obsessive Devotion”, песента далеч не е сред най-директните композиции, които холандците са записвали и се нуждае от доста слушане, заради многократните смени на темпото. Цялата тази комплексност контрастира с праволинейния сингъл “Storm the Sorrow”, която напомня в някои отношения на “Unleashed”, но е и по-вглъбена в себе си. Първата балада сякаш идва прекалено рано под формата на “Delirium”, но тези конструкционни проблеми избледняват бързо пред красотата на самата песен, завладяна от магическия глас на магнетичната вокалистка. “Internal Warfare” започва с разярена ритъм секция и е сред директните песни в опуса, с лесно грабващ припев и хорове, препращащи ни към “Martyr Of The Free Word”. Кулминацията идва с нестандартните скоростни сола на китара и клавири (!!!), които биха паснали перфектно дори в стила на DragonForce. Ориенталски нотки, познати ни от старото творчество на групата, откриват заглавната песен, която постепенно преминава в композиторско-триумфален шедьовър, способен да се сравнява дори с най-високите върхове, които Epica са достигали до момента - прогресивност, ултимативно разнообразие и внушителност са точните епитети. Пиано-интродукцията “Anima” разделя умело албума на две половини, като втората е дори още по-усложнена и неподатлива за масите, очакващи лесносмилаем метъл. Най-кратката песен в историята на състава - “Guilty Demeanor”, не звучи толкова хитово, колкото завладява с особеното мрачно настроение и странни мелодии. С иначе прекрасната “Deep Water Horizon” в духа на “Chasing the Dragon” идва и единственият проблем на албума, а той е липсата на подобаваща динамика – след нежна интродукция и среднотемпова песен, полу-баладата идва в повече. Тази грешка бива поправена със следващия комплект от магични парчета – “Stay the Course”, обречена да стане концертен размазвач, и ориенталската, силно повлияна от After Forever “Deter the Tyrant”. Неочаквано силен удар отбелязва “Avalanche”, която залъгва с баладичното си начало, а впоследствие се превръща в напрегнато разнообразна ария с перфектно аранжирани хорове, докато закриващата “Serenade of Self-Destruction” носи хитови мелодии по утъпканите пътеки на “Consign to Oblivion”, но не и за сметка на качеството.

“Requiem for the Indifferent” е доста рискована крачка за Epica при праволинейността и инструменталната си опростеност, но това не прави албума лесен за подминаване. Напротив - чрез новите съставни формули холандците издигат изкуството си на едно ново ниво, с което не се свиква чак толкова трудно. Отдайте нужното търпение и внимание на продукта и сами ще станете свидетели на трансформацията му от реквием в триумфален марш.