Времето в Източна София става все по–хубаво и в 19:00 Metal World си проправя път към зала “Христо Ботев” през ефирни облачета цигарен, тревен дим и локви от повръщано – гледка, която възбужда апетита за едно лятно гостуване на Electric Wizard. Очакванията към Guardian тази вечер са смесени; от една страна “пазителите” винаги са знаели как се прави незабравимото шоу, от другата стои “At the Edge of Time”, албум на кръстопът, объркал не един и два фена. О, да – от трета винаги е зала “Христо Ботев”.

Опитваме се да успокоим напрежението от наближаващата изява на една от най–обичаните от родния фен групи, но литрите пресушена бира не помагат, а The A.X.E. Project започват да освежават тълпата с увереното, ведро и лъчезарно поведение на банда, която наистина се забавлява по сцената. Театралните, Therion–ски композиции не вещаят сериозен успех на този малък оркестър, но във вечер, отбелязана на тазгодишния календар като празник на епичното и помпозното, нашите момчета и момичета държат добро ниво, поднасяйки парчетата си с виден ентусиазъм

А след това: Blind Guardian. Последният опус на немските пауър ветерани може да не е шедьовърът в тяхната кариера след предозираното смесване на всички нейни ери, но поне отварящата “Sacred Worlds” е непоклатима класика и лесно създава илюзията, че не се намираш в тази зала, а на “Уембли”; такива са силата и мащабът на композицията. В този ред на мисли, за място, носещо славата на вероятно най–лошия избор за концертна арена, “Христо Ботев” не разочарова Most Of Evil толкова, колкото очакваха скептиците. Далеч от брилянтен, но не и лош, звукът дава възможност на бардовете да освободят сценичната си мощ и това им е достатъчно. “Welcome to Dying” и “Lord of the Rings” вдигат адреналина до опасни нива, а приказният хит “The Bard’s Song” винаги дарява публиката с безапелационния емоционален пик на представлението. Скъпоценни са изпълненията на одата “And Then There Was Silence” и втората перла (от общо две) на последния албум, "Wheel of Time”. В третото си гостуване у нас Blind Guardian залагат предимно на олдскуул пауър-спийд класики, като един от акцентите, естествено, е “Nightfall in Middle-Earth” с мелодичните, но и перфектно балансирани откоси “Nightfall”, “Time Stands Still (At the Iron Hill)” и титулярната “Mirror Mirror” – перфектния епилог на един смазващ концерт, запечатал по няколко незабравимо красиви спомена във всяка от присъстващите глави.