Жертви на проклятието, висящо над всяка една подгряваща банда, Noctiferia забиха пред около 100 човека, но с поведението на амбициозни и отдадени музиканти, които въпреки отредения им ужасен звук и кораджийското врещене на своя вокалист, изненадаха с добри парчета, обогатени с интересни идеи и доста атмосферични моменти. Проблемът беше, че публиката не надвишаваше 1000 души дори и на изпълнението на Venom, което не попречи на англичаните и техните изродени чеда Mayhem да ни въведат в един истински музикален Ад.
Неочакваното отпадане на гръцката дружинка Omega наложи ранното излизане на норвежката блек институция Mayhem на сцената. Още с първите акорди на “Pagan Fears” подът на зала “Христо Ботев” се разтрепери, а в главата ми изникна тревожното опасение, че той ще се разцепи на две, поглъщайки потната тълпа в Бездната. Може би ще бъде непрофесионално да нарека Attila Csihar най-великия блек метъл певец, защото такива хиперболи навличат лош имидж на писача, така че нека го определя като един от най–големите. Легенда, звяр, абсолютен откачалник на сцената! Унгарецът излезе силно пременен като папата, с няколко малки разлики: традиционния гигантски обърнат кръст, червено кандило с горяща свещ и примка, с която дори се бесеше в разгара на шоуто. Всеки негов жест, всяко движение се запечатваше в съзнанието и не оставяше възможност на човек да обърне полагащо се внимание на Necrobutcher, отлично справящите се със своите партии тур–китаристи Morpheus и Silmaeth и барабанистът чудовище Hellhammer. Внушително присъствие на цялата банда, но Attila наистина е емблематичен и направи такива вокали, че всяко косъмче по тялото ми настръхна от страхопочитание и наслада, защото гигантът гъгнеше, ревеше, грачеше, пееше почти оперно, скимтеше и унищожаваше както феновете, така и гласните си струни не по–зле, отколкото в студийните записи на бандата. Сетлистът бе съставен от парчета, специално подбрани за българските маниаци - песни от всички периоди, с акцент върху старите издания. Чухме и видяхме повече от половината “De Misteriis Dom Sathanas”, а присъствието си заслужаваше дори само заради това. Освен “Pagan Fears”, групата изсвири “Cursed In Eternity”, “Buried By Time And Dust”, “Freezing Moon” и заглавната композиция от албум, който болшинството специалисти и фенове считат за най–великия в историята на блека. Mayhem се върнаха дори още по-назад в своята дискография, като между по-новите класики “Anti” и “Illuminate Elliminate” поместиха “Silvester Anfang”, “Deathcrush” и “Carnage”, а за финал – култовата “Pure Fucking Armaggedon” - ударен, кратък и довършващ (във всеки един смисъл на думата) край, с който могъщите норвежци и маджарският заклинател посяха семето на хаоса и в България.
Не са много групите, които заемат странната позиция на Venom. Бащи на не един и два субжанра в метъла, само с един оригинален член в бандата и няколко декади на сцената, англичаните продължават да издават албум след албум и да правят доста сериозни турнета. Cronos би ви казал, че последните му записи са най–силни, продават най–много копия и предизвикват същински фурор, но за щастие харизматичният фронтмен бе подбрал основно култови парчета за първия си концерт в София – същите онези кошмарни тресни, с които промени облика на тежката музика и си спечели тълпи от последователи. С двама млади и нахъсани музиканти в състава, Venom изглеждаше една витална и готова за нови предизвикателства група, която бързо съумя да превземе българската публика с безпощадно свирене. Още с първата песен, култовата "Black Metal", триото демонстрира неподозирана сила на живо, а след последвалите два гвоздея - "Antichrist" и "Straight To Hell", тълпата озверя тотално и до края на гига не спря да крещи култовата конфигурация от пет букви. Погото бе зверско, а в заключителните минути на шоуто около петстотин чифта крака щурмуваха пода в знак на преданост, предизвиквайки канска вибрация. И има защо! Първоначалният, прекалено силен звук беше регулиран до страхотен за стандартите на "Христо Ботев" саунд (изравнена с баса китара); тримата се раздаваха с непринудената всеотдайност на хора, които не са предполагали толкова горещ прием. Ето защо усмивката не можа да слезе от лицето на Cronos, Rage даде всичко от себе си да извади възможно най-гневните звуци от шестте струни, а Danny Needham щеше буквално да се разглоби, докато спукваше своите барабани. Звучаха химни като “Warhead”, “At War With Satan”, “In League With Satan” и “Witching Hour”. Заслужихме си искреното признание на истински колоси в екстремния метъл и тяхното обещание, че скоро ще се завърнат по нашите земи. Тогава отново ще сме там... в Ада.
