Most of Evil за поредна година откриха екстремния сезон у нас – този път със съвместна лайв касапница на големите Vader и Marduk. Клуб ‘Blue Box” събра близо 600 души, а организацията отново бе на ниво – започнал навреме концерт и много качествен звук.
Шоуто откриха родните детаджии Past Redemption. Макар и само за 15-тина минути, те забиха традиционно силно, след което отстъпиха сцената на новозеландските мелодични траш/дет метъли Sinate за половинчасов сет. Точно преди кулминацията на вечерта за последна загрявка на публиката излязоха австрийските дет/грайнд изроди Mastic Scum, които лека-полека ни разходиха из своята дискография, оставяйки много силно впечатление с професионализма и хъса, с който изстрелваха своите песни.
След това мощно музикално издавателство дойде моментът на истината и на сцената се появиха полските дет метъл легенди Vader! Това беше третото гостуване на бандата на родна земя, като този път поляците бяха ко-хедлайнери с Marduk. Затова и времето, в което те се вместиха, беше около един час, през който групата ни подлагаше на постоянен звуков терор. Четиримата откриха концерта с песни от актуалния си албум “Necropolis”, с които ни напомниха за трашърските си корени. По хронологичен ред се изредиха песните “Devilizer”, “Never Say My Name” и “Rise Of The Undead”, като между последните две Vader изклаха всичко живо с циркуляр като “Sothis”, траещ едва минута и нещо поради безцеремонното темпо, с което Peter и компания я свиреха. След тази смазваща четворка дойде ред на “Wings” от класическия “Litany”, която също бе двойно по-кратка от студийната си версия именно заради нечовешката скорост, благодарение на която се заформи мащабно меле пред сцената... което всъщност действуваше през цялия сет на бандата. Последва своеобразна ретроспекция, по време на която квартетът ни припомни химните “Black To The Blind” и “Carnal”, а след тях и “Dark Age” от първия им дългосвирещ албум. След нея Mr. Wiwczarek обяви край на концерта и се скри зад сцената. Както и по време на изпълнението, феновете не спряха да скандират устремно името на групата и именно това накара поляците да изгърмят и последния си куршум за вечерта в лицето на “This Is The War”. С това парче дет метъл ветераните закриха своето представяне, оставяйки у нас страхопочитание и респект. Vader и този път се представиха на изключителна висота, въпреки ограниченото време, с което разполагаха. Чакаме ги отново!
След силното представяне на култовите полски дет герои, дойде ред и на същинската война! Marduk се оказаха почти толкова силни на живо, колкото и в студийните си албуми. Дори звукът да беше лош, а публиката срамно малка и пасивна, шведите пак щяха да са внушителни, непоклатими и назлобени до крайност. Те не разполагаха с микрофонна стойка като тази на Piotr, нямаха собствени декори, но подобни екстри не им и трябваха, за да обгърнат душите ни във вечен мрак и омраза.
Началото на огненото пътешествие към Бездната бе дадено с “With Satan And Victorious Weapons” oт великия “World Funeral”. Китарата звучеше далечно и на моменти дори се губеше зад бластовете на изключителния Lars Broddesson, но този проблем бързо бе отстранен, така че условията бяха подходящи и семето на кървавата агресия бе успешно посадено. За щастие то светкавично покълна сред ултрасите. Morgan не показа никакви емоции (което не може да ме изненада) през цялото шоу, като се бе концентрирал изцяло върху свиренето си. Благодарен съм на Лукавия, че имах възможността да видя как основателят и главен идеолог на бандата поддържа едновременно соло и ритъм, успешно справяйки се с нелесните аранжименти. Всъщност не само той, а целият квартет изглеждаше точно като една машина, която минава, сеейки хаос и смърт. Безкомпромисно! Клубът се бе трансформирал в един голям кипящ казан, където всеки се опитваше да си разбие главата възможно най-болезнено. Сетлистът съдържаше стари и нови песни, бързи и по-бавни... изборът бе перфектен и не вярвам някой да е останал недоволен. Между задължителните концертни тресни “Beyond The Grace Of God”, “Baptysm By Fire”, “Steel Inferno” и “Panzer Division Marduk”, бяха поместени и невероятните "Into Utter Madness", "Phosphorous Redeemer", "To Redirect Perdition" и "The Levelling Dust" от последните две студийни мелници "Wormwood" и "Rom 5:12”. Влудяващо лошото осветление, така характерно за “Blue Box”, не намали удоволствието от представянето на Mortuus, един от най-харизматичните фронтмени на блек сцената. Без много излишни приказки и поза, изродът не спря да жестикулира и да реве в шизофренично опиянение, настървявайки нещастниците в погото. А когато Marduk излязоха на втори бис, закривайки шоуто с бруталната “Throne Of Rats”, стана ясно едно - тези хора изживяват своя апогей! Нека си пожелаем ново гостуване на зверовете!
