След размазващия нов албум на дет метъл ветераните God Dethroned, нямах търпение да видя тази толкова емблематична за холандската (а и не само) сцена банда. Нашествието им на родна земя бе насрочено за предпоследния ден на месец юни от RBF Agency. Дебютът на новия промоутър беше белязан от трудности, но в крайна сметка хората си свършиха работата качествено и ни предоставиха възможността да видим на живо три страхотни групи.
Неколкочасовото забавяне на концерта бе наложено от гранични проблеми на хедлайнерите. Въпреки това, дошлите не изгубиха присъствие на духа и - кой с бира в ръка, кой пригласящ на фоновата музика от тонколоните - чинно изчакаха да пристигнат музикантите и да бъде подготвена сцената. Тук следва да изтъкна и най-голямото ми огорчение от вечерта: посещаемостта беше смешна! Дали заради състоялия се по същото време концерт на Limp Bizkit и Queensryche, или просто заради капризността на някои “фенове”, в клуб “The Box” нямаше и сто души, които да почетат група от ранга на God Dethroned.
Към 23 часа оборудването бе монтирано, саундчекът беше минал и концерта откриха сръбските брутални детаджии Sacramental Blood. На момчетата не им липсва потенциал – забиват доволно технична музика с някои препратки към класици като Cannibal Corpse. Специално барабанистът им Ivan Petrovic спечели адмирациите на всички присъстващи с майсторското си блъскане по комплекта. Момчетата избичиха кратък, близо 25-минутен сет, след което отстъпиха сцената на следващата банда - италианските психопати Fleshgod Apocalypse. Последните също се разписаха с мачкащ албум в началото на тази година и сега не пропуснаха да ни накажат с няколко резачки от него. Ентусиазираният фронтмен Paolo Rossi се помайтапи с класиката, с църквата – въобще, демонстрира добро настроение, а и на няколко пъти поблагодари на публиката за подкрепата. Вокалите му на свой ред бяха стряскащо свирепи и се вписваха отлично сред ураганното жулене на китаристите. Fleshgod Apocalypse определено са състав с възможности и си струва да следим развитието им.
God Dethroned изникнаха съвсем помежду другото и касапницата започна с епичната “Under a Darkening Sky”, откриваща и новия албум. От него чухме още парчетата “Passiondale”, “Poison Fog”, “Drowning in Mud” – перфектен подбор. Звукът далеч не бе съвършен, но пък съвсем приличен за това помещение и техника. Холандците демонстрираха завиден професионализъм и отдаденост, без да дават признаци за разочарование от меко казано рехавата публика. Henri Sattler е машина – страшно силно присъствие, безупречно свирене и рядко агресивни вокали, подтикващи те да се хвърлиш върху фена до теб в безумно пого. Ритъм секцията, формирана от басиста Henk Zinger и картечницата зад касите Roel Sanders, създаваше подходяща основа за такива изстъпления, систематично обстрелвайки слуха на присъстващите. Само добри думи заслужава и най-новото попълнение в състава, а именно – китаристката Susan Gerl, която се отчете с някои отлично изсвирени сола. Четиримата направиха и злобната “Hating Life” от миналото студийно зверство – “The Toxic Touch”, а останалото бяха все класики: “Boiling Blood”, “The Execution Protocol” и “Serpent King” от епохалния “Bloody Blasphemy”, наред с “Villa Vampiria”, “Soul Sweeper”, “Sigma Enigma”, “Nihilism”... В биса пък ни поднесоха рязък контраст между съвсем прясната “Behind Enemy Lines” и историческата “Somberness of Winter” – какъв по-паметен финал!
Респект за RBF, които въпреки слабите продажби не отмениха шоуто и зарадваха макар и малкото истински почитатели на God Dethroned. Чакам следващия концерт от тях – дано е по-успешен!
