Много рядко в последно време един албум може да ме грабне още от първата нота. Сигурен съм, че не само при мен е така. Пренаситихме се – откъм музика, откъм рок, откъм метъл. Понякога се чувствам като консуматор на изкуство от всякакъв вид, което пречупвам през осиротелите си възприятия. Защо започвам така ревю на албум? Защото албумът, за който става дума, просто срита консуматорския ми задник.
Blaze Bayley. Каквото и да кажем за него, ще е противоречиво. В новия му запис, “The Redemption of William Black (Infinite Entanglement Part III)”, обаче няма нищо противоречиво. Това е най-добрата творба с участието на британската метъл икона от “Blood and Belief” насам. Защото Blaze е метъл икона. Докато феновете тип кон с капаци продължават да го плюят за периода му в Iron Maiden, господин Bayley прави история. Десетото му произведение и трета част от историята Infinite Entanglement е истинска метъл месомелачка. Песните са в типичния му стил – среднотемпов мачкащ хеви метъл с много емоция. За разлика от други негови издания обаче “The Redemption of William Black” звучи доста чисто откъм финтове в микса. Какво имам предвид? Няма криене зад изкуствено създадени звукови моменти (с изключение на речитативите в началото на някои песни), няма изкуствено втежняване и уплътняване на китарите – това са само музикантите и техните инструменти. В частност си струва да се отличат четири от песните тук, които са със заявка да станат страхотни хитове. Първата е “Prayers of Light”, в която гостуват небезизвестният Chris Jericho (Fozzy) и сравнително наскоро присъединилият се към Iced Earth Luke Appleton. Следва “18 Days”, където пък участва Liz Owen – млада британска фолк рок певица, напомняща Joan Baez. Третата е “Life Goes On”, която е баладична и изключително красива музикална перла. А четвъртата е “Eagle Spirit” – закриващата, почти деветминутна творба, изпъстрена от множество елементи, смени на ритъм, мелодия и т.н. В текстово отношение албумът също не разочарова. Bayley си е философ и това личи много в лириките. За отбелязване за пореден път е доста качественото му произношение. Разбираш какво пее, без да са ти нужни сайтове с текстове.
В обобщение, ако ти се слушат вокални гимнастики, „велики“ оркестрации и множество наслагани хармонии, “The Redemption of William Black (Infinite Entanglement Part III)” не е твоят албум. Ако обаче ти се иска поне за малко да се върнеш към хеви метъла, в който музикантите разчитат само на емоцията, която предават; ако ти се иска като музикален консуматор да бъдеш разтърсен – десетият труд на Blaze Bayley е за теб.
P.S. Друго си е да композираш според гласа си, а не някой да композира вместо теб, надявайки се да приличаш на другиго. Запознатите с Iron Maiden ще ме разберат.
