Kamelot в Белград, Сърбия, беше най-якият концерт, на който аз и малка група от съфорумци и приятели сме били! Съвсем спокойно, прочитайки това първо изречение, можете да се задоволите със съвсем достоверно и кратко описание на сполетялото ни събитие. Ако обаче сте фенове на групата и си скубете косите: “защо по дяволите не отидох”, то настоящото изложение ще ви остави съвсем без коса и затова с големи букви слагам предупреждение ЧЕТИ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!
Всичко започна още два месеца преди заветната дата 14. 04. 2007 с появилата се информация в Интернет за концерт на една от най-добрите пауър/прогресив банди, а именно Kamelot. Породилото се желание за посещение у няколко фенове прерасна в съвсем преднамерена цел. Един провален опит за екскурзия не ни отказа и неволята ни качи на пиянския влак в петък вечерта (13-и). След сравнително спокойно пътуване пристигнахме в Белград, който ни посрещна с ясен слънчев ден. След серия от фотосесии, които ако бъдат разгледани от обикновения читател, биха му дали информация за един ден прекаран в разходки, мотаене и лигавене на бири по улиците на столицата на съседна Сърбия, бързо дойде и часът на самия концерт. Допихме последната бира и се наредихме на учудващо културната опашка. Първоначално преминаването ни се виждаше бавно, вероятно поради покачването на температурата във фоайето на Студентския културен център. В крайна сметка, въпреки многото хора, влязохме сравнително бързо и без никакви проблеми. В боя с охраната дадохме жертва единствено една запалка, но пък получихме по един безплатен сингъл “Ghost Opera”, предназначен само за раздаване по концерите. Задължително посетихме добре подредения щанд за мърчандайз и се обзаведохме с последен писък на модата, фланелки и други подобни, от най-новата серия на предстоящия албум. Доволни и щастливи, си взехме насъщната бира и се насочихме към самата зала, която представлява неголямо помещение с интересна архитектура (характерна за цялата сграда), подобна на старинен театър. Заехме стратегическа позиция откъм входа на самите стълби, от която през цялото време виждахме идеално сцената.
Малко след обявеното начало на сцената в цялата си прелест се появи Liv Kristine с нейната група Leaves’ Eyes, които се заеха със задачата да подгряват тълпата. Подгряване в случая е слаба дума, тъй като бандата свири близо час, а целият гиг беше заснет от няколко камери за бъдещо DVD. Разходиха се из цялото си творчество и приятните изненади започнаха още от втората песен, когато на сцената се появи много дългокосият Alexander Krull (Atrocoty), който за съжаление на много фенки е зает от самата Liv Kristine. Момчето пограчи жизнерадостно в цели четири-пет песни, а към края на изпълненито смело направи стейдж-дайв в сгъстената най-отпред публика. Чухме песни като “Into Your Light”, “Norwegian Lovesong”, “Temptation”, “Leaves’ Eyes”, а краят беше сложен с абсолютния им хит “Elegy” от последния албум. По време на изпълнението русокосата дива (облечена по начина, по който сме я виждали на промо-снимките) не спря да благодари на публиката, която откликваше сърдечно. Сподели, че това е последното им шоу от това турне за Европа. След отправени благодарности към целия им състав, към техниците, Kamelot и невероятната публика, Leaves’ Eyes се оттеглиха от сцената, за да отстъпят място на хедлайнерите за тази вечер.
Стана ясно, че обявените предварително Fairyland няма да свирят и всички започнаха да се наместват в очакване. След кратка настройка на инструментите, по време на която се обзалагахме с коя песен ще започнат, светлините угаснаха и шумът от публиката се покачи значително. Началните акорди на “When The Lights Are Down” направиха Violent Beauty победител в залагането и залата беше опищяна от щастие. Веднага направи впечатление единната публика – всички бяха фенове на Kamelot, знаеха и припяваха всичките им песни. По неофициална информация от звуковите техници, сме успели да надвикаме бандата с няколко децибела (Kamelot 103, фенове - 108). Наистина едно от най-шумните събития, на които сме присъствали. По обичай без никаква пауза групата веднага подхвана “Soul Society”. Градусите постепенно се покачваха; ставаше ясно, че сме свидетели на нещо специално. След края на песента Roy Khan поздрави публиката и представи първата изненада за вечерта – “Morning Star” от предстоящия албум “Ghost Opera”. Парчето беше здраво, издържано в бързо темпо и феновете се изкефиха максимално. Последваха класиките им от “Epica” – “Center of the Universe”, “Descent of the Archangel”. Пролича, че бандата е в отлична форма и всички се раздават максимално. Thomas цепеше мрака с перфектните си китарни сола; Casey и Glenn се грижеха за ударната вълна на ритъм секцията, чиято сила усещахме като вятър. Най-новото попълнение в групата - кийбордистът Oliver Palotai – пресъздаваше по отличен начин клавирите от песните на Kamelot. А Khan беше абсолютният бог на микрофона! Не съм очаквал такова представяне от него. Който е гледал последното DVD на групата – “One Cold Winters Night”, знае какви са възможностите на Roy на живо. Но това малко или много е професионален запис, минал през съответната дигитална обработка, докато на живо би следвало да е по-различно. Но не би – пеенето му надмина всичките ни очаквания! Смело можем да кажем, че в момента това е най-добрият вокалист не само в студийните записи, но и пред публика. Малко са метъл певците, които могат на живо да изпеят песните си не само близо до оригинала, но и с нотка импровизация дори да надминат себе си в изпълнението си. А Roy пя, сякаш току-що е излязъл от студиото.
Задължителната балада беше “Abandoned” и въпреки че не видяхме изкуствен сняг като на DVD-то, от името на всички присъстващи смея да твърдя, че никой не забеляза липсата му. Изобщо, паралелите със записа на Kamelot в Осло са излишни. Наистина не видяхме пироефекти, театрални изпълнения и прочее, но може да се каже, че концертът в Белград беше по-добър по простата причина, че симбиозата между реакцията на публиката и представянето на групата беше на съвсем друго ниво. След “Abandoned” Roy се оттегли за кратка почивка, по времето на която музикантите се развихриха с инструментала “Solitaire”, който за радост на всички ни ще присъства в “Ghost Opera”! Великолепната четворка ни даде нагледен урок по прецизна свирня и безупречен синхрон, резултат от дългогодишното сътрудничество помежду им. Khan се завърна с гръм и трясък, за да обяви поредното парче от предстоящия албум, а именно “The Human Stain”. Публиката притихна и заслуша с интерес песента, която отново беше надъхана жица с култов припев. Тук беше моментът, в който вокалистът обяви, че бандата има намерение да заснеме и клип към това парче, така че “Ghost Opera” ще има цели два промо клипа (всъщност по скорошна информация вероятно ще са дори три!). Неведнъж изказа задоволството си от престоя в Белград и топлото посрещане от феновете им там. Нашата българска група нямаше как да не се съгласи, тъй като сръбската столица наистина има какво да предложи. Последва изпълнение на най-дългата песен на Kamelot – “Memento Mori”, което беше неочаквана и приятна изненада за всички, тъй като едва ли изпълняват тази песен особено често (ако изобщо са я изпълнявали досега). След края й Oliver се зае да покаже уменията си като пианист в разпалено клавишно соло, към което се включи и публиката. Автоматично изпълнението му премина към първите акорди на “The Haunting”. Сърцата на всички мъже в публиката потръпнаха в очакване към Roy да се присъедини и червенокосата красавица Simone Simons от Epica. Шансовете бяха малки, защото участието й не бе обявено. Но, о щастие, тя се появи на сцената с ефектна блуза и грим, беше неотразима, а изпълнението й - перфектно. Двамата с Khan изпълваха сцената с присъствието си – ако изобщо има такова понятие – те бяха две метъл звезди!
След като изпратихме Simone с бурни овации, чухме “Nights Of Arabia”, а на “Forever” публиката дори не изчака призива на Roy да попеем с него и всички запяха познатата мелодия с пълно гърло. Това продължи близо три минути и групата беше напълно изумена. Те успяха многократно да ни изненадат приятно и ние им върнахме жеста по най-добрия възможен начин. Khan буквално каза: “Човече, тази публика е абсолютно удивителна! Все още не мога да повярвам какво се случва. Имам чувството, че сънувам!” Дойде първият бис, на който Kamelot изпълниха и заглавното “Ghost Opera”, единственото от новите парчета, което беше познато на публиката. Последната изненада за вечерта беше кратката балада “Epilogue” от японското издание на “The Black Halo”, в която като че ли в най-голяма степен усетихме майсторското пеене на Roy. Чухме и любимата на всички “Karma”, на която залата направо издивя! Групата се скри за пореден път, само за да ги извикаме още веднъж за последния им бис. Прозвучаха мрачните маршови нотки на “March of Mephisto”, а червените прожектори придаваха дяволски вид на лицето на Roy. С това изпълнение концертът за наше съжаление приключи. От някъде на сцената се появи голяма бутилка шампанско, която групата тържествено отвори в чест на приключването на европейската част на турнето си. Видимо беше щастието, изписано по лицата и на музиканти, и на фенове. От не едно място чувахме, че това е бил най-добрия концерт, на който хората са били. Нашата скромна група стояхме, гледайки се и не вярвайки на какво сме станали свидетели. Бяхме тотално смазани от машината, наречена Kamelot… и все пак, видяхме се в Сърбия. А колкото до дългоочаквания нов албум – със сигурност ще кърти не просто мивки, а цели бани!
