Ето че и иконите на дарк прогресив метъла уважиха родната екстремна публика. На 17-и януари софийската зала “Средец” отвори врати, за да предостави поле за изява на шведите Evergrey, които посетиха България в рамките на своето източноевропейско турне. Два дни след своя пловдивски гиг шведските прогресари пристигнаха и на софийска територия и успяха да се вмъкнат под носа на чакащите, от едни забелязано, от други незабелязано, през парадния вход на залата. Точно тази зала, която вече доста години приютява някои от най-изявените екстремни групи в модерната сцена, и която сякаш вече се е нагледала повече от достатъчно на слаб интерес към не един или два епохални концерта. За наше щастие този път Средец се напълни до пределите на допустимото и опасенията за повтаряне на пловдивската трагична посещаемост от 100 човека не се оправдаха.

Още от начало впечатление направи добрата организация от страна на 4Live Promotions, които се бяха погрижили всичко да бъде на ниво. Съвсем учудващо за концерт на родна почва, вратите на залата се отвориха, за да пропуснат чакащите в точно уречения час, а началото на концерта не се и забави. Като по часовник в 18:30 на сцената излезе първата подгряваща група в лицето на нашенците The A.X.E. Project. Те се представиха подобаващо и изнесоха чудесно, близо 30-минутно готик метъл подгряване. Стегнато и здраво забиха няколко свои парчета, на които публиката откликна чудесно, макар че беше дошла да види далеч по-големи имена. Още оттук си пролича доброто звуково оформление, което обикновено отсъства от подобен род събития. Явно тонрежисьорите разбираха какво правят и успяха да посрещнат на ниво изискванията на богатия звук на The A.X.E., включващ кийборд, китари, ритъм секция и обичайните за готика двойни женски и мъжки вокали. След кавъра на Nightwish-ския хит “Nemo”, нашенците отстъпиха сцената на следващата подгряваща група – норвежките стоунър метъляги Stonegard. Инструментите и сценичните декори бяха променени експедитивно и скоро от тонколоните забичи здрава рифовка. За броени минути норвежците разясниха значението на думите гняв и сила и накараха главите на дългокосата публика да се затресат в такт с блъскащия ритъм. Погото не закъсня. Странно кой е помислил, че двата стила - прогресив и стоунър, се съчетават успешно по някакъв начин в един концерт, но надали някой ще се оплаче, тъй като Stonegard демонстрираха класа и умение, които оставиха малко хора несъпричастни. И след своя 40-минутен сет норвежците бяха изпратени с овации и одобрителни възгласи, а атмосферата започна видимо да се покачва.

А това, което последва, надали може да бъде описано с думи. Още щом Tom Englund и компания нахлуха на сцената под шеметните звуци на откриващото “Blinded”, публиката полудя. Трудно ми е да преценя колко мечти са се сбъднали тази вечер в малкото столично читалище, но за час и половина в тази малка част от София в един и същи ритъм затуптяха около 350 сърца. Нужна ви е дефиниция за харизма, личностно излъчване или координация на музиканти? Evergrey представиха всичко това наведнъж. Абсолютното и безпрекословното раздаване на групата по всякакви параграфи намери отклик и в публиката, която пя с пълно гърло до прегракване и дивя до лимита на силите си. Не знам кой би могъл да стои безпристрастно, когато на сцената се вихрят подобни професионалисти, но тук-таме сред публиката се срещаха островчета от апатия, или иначе казано, полузаспали хора, стоящи със скръстени ръце. За щастие тези индивиди бяха единици, а групата видимо се оживи от еуфоричното посрещане. След своя пловдивски концерт, Evergrey явно се натъкнаха на точно такава публика, каквато са искали. Настроенито сред музикантите беше повече от високо, разменяха погледи и усмивки с превъзбудената публика, а и един с друг. Видно беше и че Evergrey са големи приятели помежду си, дори и с присъединилия се съвсем на скоро Fredrik Larsson, заел мястото на бившия басист Michael Hаkansson. Единственото, което може би заслужава лек упрек, беше осветлението. Прожекторите, които по принцип трябва да осветяват музикантите, бяха поставени на задната стена, като така светеха предимно в очите на публиката и хвърляха върху Evergrey мистични сенки. Барабанистът Jonas Ekdahl остана през цялото време невидим за феновете, скрит зад обилния сценичен пушек, което определено е повод за съжаление, защото както повечето знаем, неговото свирене е придружено винаги от стилно барабанно шоу. Сетлистът на прогресарите не се поддаваше на критика и отрази всички периоди в творчеството на групата. Единственият албум, който остана подминат, беше дебютът “The Dark Discovery”. Една след друга се заредиха класиките “Solitude Within”, “The End of Days”, “Rulers of the Mind”, “Mark of the Triangle” и “As I Lie Here Bleeding”. Бандата се придържаше доста към сетлиста от своето неотдавна издадено DVD “A Night to Remember”, като и наблегна на “Recreation Day” – албума, с който навлезе сред големите имена на прогресива. От новата тава чухме само четири парчета, едно от които беше инструменталната интерлюдия “Till Dagmar”. Останалите, отсяти с дяволски усет за предпочитанията на публиката, бяха запратени с много майсторство към тълпата, която пя заедно с Tom вече наизустените “In Remembrance”, “Still in the Water” и едноименното “Monday Morning Apocalypse”. Изобилието от ефекти и многогласие в музиката на Evergrey се поддържаше от множество семпъли, които бяха пускани от тонрежисьорите на необходимите места, с което близоста до оригиналите и богатят звук бяха гарантирани. Не ни подмина и епохалното творение “When the Walls go Down”, полу-инструменталната, полу-речетативна песен, която за пореден път остави всички ни с отворени усти. Финалът дойде съвсем закономерно с двата шедьовъра “A Touch of Blessing” и “The Masterplan”, разделени от обширно атмосферично надсвирване между Henrik Danhage и Rickard Zander.

А и за да затвърдят съвсем положителните емоции около лайва, Evergrey се представиха не само като първокласни музиканти, но и като хора със съвсем земно поведение. Веднага след своя зашеметяващ концерт бандата се смеси с публиката и започна да раздава автографи, да се снима с феновете, или просто да разговаря с тях. Не спирам да се питам, на колко ли други групи е присъщо подобно отдаване на почит към феновете. Лесно е да се отправят благодарности към публиката от сцената, но колко ли музиканти биха останали с часове след изморителен концерт, за да се раздадат по подобен начин на почитателите си? Не много, сигурен съм. Evergrey дойдоха, видяха и покориха сърцата ни завинаги.

И ни оставиха все още във водата...