Новината, че една от водещите американски пауър метъл формации ще забие на живо в центъра на София, завари мнозина неподготвени. Често наричат Jag Panzer “малките братя на Iced Earth”, но подобни паралели са далеч от реалността, защото бандата притежава оригиналност и музикални качества в изобилие. По инициатива на sinBsin, щатският квинтет гостува в столичния рок бар “Fans” на осми ноември, като за подгряващ състав бяха избрани пловдивчаните Crossfire.
Смешно ниската посещаемост за толкова култова група си обяснявам най-вече с липсата на каквато и да е реклама на събитието, избора на сравнително непознат терен и високата цена на билета, но дори и при това положение, 70-80 души е унизително малка бройка. Като оставим това настрана, организацията на самия концерт беше безупречна. Шоуто започна без излишно размотаване и суетене около саундчекове и с чудесен за такива условия звук. Петте момчета от Crossfire бяха единственият съпорт за вечерта и като такъв се справиха повече от задоволително. Бандата заби в продължение на близо час доста свои авторски парчета, чийто стил се колебае на границата между хеви и прогресив метъла, а сред основните влияния личат най-ясно Queensryche и Iron Maiden. Макар и статични на сцената, Crossfire свиреха с радващо умение, а вокалът Димо, който някои навярно помнят от Rappel Rack, показа сериозни гласови качества. Финалът на сета им дойде с един кавър на Conception и два на Maiden.
Малко преди 22 часа на малката сцена се появиха героите на вечерта. Jag Panzer сложиха начало на представянето си с “Fate's Triumph” от концептуалния шедьовър “Thane To The Throne”, като я последваха “Frozen in Fear” и химновата “Iron Eagle”. Още в самото начало пролича, че концертните аранжименти на песните са осезаемо по-тежки от студийните. Класики като “Chain Of Command”, “Licensed to Kill” и “Warfare” бяха изпълнени в смазващи модерни интерпретации, наред с по-новите прогресарски композиции. Звукът беше почти безупречен – много добър баланс на инструментите, като първоначално вокалите бяха сравнително слаби, но това бързо бе коригирано. Говорейки за вокалите, те като че ли бяха единственото неубедително звено в Jag Panzer. В по-голямата част от времето Harry “The Tyrant” Conklin се справяше добре с твърде изискващите партии, като същевременно показа подобаващо на един силен фронтмен присъствие, но в отделни моменти гласът му издишаше. Инак, станахме свидетели на пълно раздаване от страна на групата, която въобще не изглеждаше притеснена от факта, че свири пред толкова рехава тълпа. Ветеранът и основен двигател на бандата Mark Briody неуморно бичеше рифове, а зад барабаните Rikard Stjernquist трополеше много стегнато. На заден план остана единствено John Tetley, но мощният му, тътнещ бас се чувстваше неизменно във всяко парче. Определено най-атрактивен беше соло китаристът Chris Broderick, който освен че имаше доста свежо сценично поведение и не спря да куфее, забиваше партиите си с умопомрачителна прецизност. Това се нарича класа – виртуозните сола, познати ни от албумите на групата, с лекота извираха изпод пръстите на Chris, при това в пълно съответствие с оригиналите. Достатъчно е просто да констатираме, че Jag Panzer притежават един от най-напредналите в техническо отношение китаристи в съвременната метъл сцена; неслучайно Nevermore имаха мераци да го привлекат в състава си неотдавна... Но нека се върнем на концерта. От последния дългосвирещ албум на групата – “Casting The Stones”, чухме три парчета: “The Mission”, “Feast Or Famine” и “Legion Immortal”. След подобаваща разходка из цялата си дискография, петимата благодариха на публиката и свалиха инструментите, но разгорещената тълпа съвсем закономерно ги извика на бис. Той започна с “Battlezones” от EP-то “Tyrants”, но по време на изпълнението й Chris скъса струна (разбрахме това чак след като парчето свърши) и за няколкото минути, докато поставяше нова, Rikard изтрещя едно доста поучително барабанно соло. Последните песни, които чухме, бяха любимата на всички “Take To The Sky” от предпоследния албум и “The Moors” от “The Age of Mastery”. Бандата свири точно два часа и едва ли остана някой, който да не е чул любимите си парчета. Музикантите се държаха изключително земно, като не отказаха да се снимат с всеки желаещ (Mark Briody дори го правеше свирейки). Едва ли има от какво да сме недоволни във връзка с този концерт. Благодарности на организаторите и нека не се отказват!
