“Exile Amongst the Ruins” без капка съмнение е един от най-нетърпеливо и сравнително дълго очакваните албуми в екстремната музика в последно време. А цели четири години определено са дълъг период, когато става дума за банда като Primordial. Ирландските колоси притежават безброй доказателства за огромното си значение за метъл сцената и точно затова новото им творение е едно от най-важните тази година, а провалът е почти невъзможен.
С оглед на дейността им от изминалото десетилетие, Primordial издадоха не само някои от най-добрите записи в цялата си дълга и разнообразна кариера, но и в метъла като цяло. Монументалните и почти непоносимо искрени “To the Nameless Dead” и “Redemption at the Puritan's Hand” вдигнаха високо летвата за предимно добре приетия, но и доста противоречив “Where Greater Men Have Fallen”, който според някои фенове и критици не успя да достигне славата на предшествениците си. Най-сетне настъпи моментът да разберем дали “Exile Amongst the Ruins” е готов да затвърди позициите им сред върховите изпълнители в съвременната метъл йерархия, продължавайки поредицата им от безпогрешни издания.
Primordial са добре известни с изкусната си способност да имплементират историческо значение и дълбоки философски препратки в творбите си и “Exile Amongst the Ruins” не прави изключение от правилото. Този път групата се фокусира върху ерата на Просвещението, европейската цивилизация и цялостното декадентство, което я заобикаля. Самоунищожението на човечеството и болезнените времена на загуба и отчаяние са само някои от темите, които заедно с невероятния композиторски талант създават страхотен баланс между завладяващите усещания и мисли, провокирани от креативното цяло.
“Nail Their Tongues” поставя епичен и церемониален старт, забулвайки атмосферата в мистерия и интригуващ исторически амбианс от самото начало. Еволюирайки постепенно, песента започва да напомня на хеви метъл звученето на “Where Greater Men Have Fallen”, но веднага щом и вокалите се включат, бързо се превръща в класическо Primordial парче. Отначало основният риф звучи леко монотонно и скучно, но се оказва, че в деветминутната композиция има още много изненади. Около средата ѝ темпото ескалира и емоционалната бездна засмуква всичко право в центъра си. Всеизвестен факт е, че Alan “Nemtheanga” Averill има един от най-разпознаваемите и отличаващи се гласове изобщо и класата на вокалното му майсторство далеч не е шокираща, но изглежда, че тук той е много близо до това да надмине самия себе си. Рядко се срещат певци, които да накарат всяка частица от тялото ти да се разтрепери още в секундата, в която гласът им се забоде в съзнанието ти, но Averill със сигурност го е овладял напълно. На този етап нещата плавно преминават към блек метъл измерението, но моменти по-късно посоката рязко се променя. “To Hell or the Hangman” започва така, сякаш предстои да чуем саундтрака на Pulp Fiction, но скоро се превръща в нещо друго, а трайбъл мотивите и енергичните вибрации все по-целеустремено се въртят около неспирната риф атака. Третата част на албума е една от по-дългите и поставя на фокус келтската страна на Primordial. Усеща се доста силна прилика с Paradise Lost, но индивидуалността на Primordial успява да надделее. Скоро след това идва ред на заглавното парче, което е много по-бавно, мелодично и драматично. Очарователните и емоционално разпокъсващи деликатни китари в “Upon Our Spiritual Deathbed” ни отвеждат до пълната кулминация на записа, а именно “Stolen Years” – най-краткото и тихо попълнение в “Exile Amongst the Ruins”. След цялото това умопомрачаващо изживяване, за което всякакви думи биха били недостатъчни, “Sunken Lungs” връща обратно по-енергичното и втежнено настроение. Финалът се нарича “Last Call” и е поредната силно напоена с чувства песен – един от най-добрите моменти в “Exile Amongst the Ruins”.
Според лидера на групата Nemtheanga, в началото бъдещето на “Exile Amongst the Ruins” е било крехко и несигурно, заради невъзможността на музикантите да композират и запишат музиката заедно в студиото, както и заради много други технически причини. Но въпреки това е явно, че всичките проблеми на света не са в състояние да спрат Primordial от създаването на поредното им музикално чудовище. Можем само да гадаем колко близо до пълното съвършенство е щял да бъде албумът, ако условията са били малко по-благоприятни. Но в края на краищата именно тези несъвършенства правят всичко толкова изключително и завършено.
