Тазгодишното издание на фестивала Арена Музика ще остане в спомените на металното братство най-силно с един концерт, състоял се на паметния 18-и юни на стадион "Академик". Легендите на прогресив метъла Queensryche и хеви метъл отците Judas Priest създадоха може би най-силния лайв, случвал се досега на родна земя. Видяхме една перфектна организация от страна на SME - първите пристигнали бяха допуснати часове преди концерта, за да могат да гледат мача между България и Дания на специално поставени под козирката на стадиона видеостени. Облачното време не притесни никого - този път организаторите се бяха застраховали, поставяйки над сцената защитен купол. Около дванадесет хиляди се бяха събрали, за да посрещнат толкова дълго чаканите групи.
Нямаше излишно забавяне - в 21 часа Geoff Tate и компания се появиха на сцената под овациите на публиката. От непогрешимата интродукция "I Remember Now" и през откриващата шоуто "Revolution Calling", проличаха професионализмът и желанието, с което петимата забиваха. В първите минути звукът не беше съвсем балансиран - китарите на моменти заглушаваха Geoff, но след втората песен бе намерено разрешение на проблема и представлението продължи без да има какво да помрачи удоволствието на присъстващите. Тук е и мястото да отбележа, че като цяло този концерт бе един от най-добре озвучените такива, които SME са организирали досега. Сила, чистота и отчетливост на саунда. Браво!
Queensryche свириха близо час, по време на който за огромна радост на феновете си изпълниха целия "Operation: Mindcrime" - най-обичаната им и ценена класика. Geoff неслучайно е считан за един от водещите вокалисти в рока - впечатляваше с диапазона си и с невероятния контрол над гласа си. От него чухме интересни интерпретации на познатите вокални мелодии и много емоционално пеене. Michael Wilton и сесийният китарист Mike Stone демонстрираха нужната за едно шоу на Queensryche класа - перфектно свирене и адекватно сценично поведение. Всичко това, на фона на раздвижените ритми на Eddie Jackson и Scott Rockenfield, беше повече от сбъдната мечта за всеки почитател на групата. Връх на този музикален лайв шедьовър бе присъствието на Pamela Moore на сцената, с характерния й топъл глас и дуетите й с Geoff Tate. Не мога да кажа, че ме зарадва статичността на тълпата по време на първите няколко парчета, но скоро тя се зарази от настроението на бандата и по време на "Suite Sister Mary" атмосферата вече беше на съответстващо на концерт от такъв калибър ниво. Докато течеше "The Needle Lies" всички ръце бяха във въздуха, а краят с "Eyes Of A Stranger" дойде сякаш твърде рано. Queensryche се раздадоха за публиката и бяха изпратени подобаващо.
Последва петнадесетминутна пауза и малко работа по сцената. Скоро светлините угаснаха и слуха ни удариха първите акорди на "Electric Eye". С появата на Tipton, Downing и Hill феновете изпаднаха в екстаз, който достигна пик с включването на Halford, застанал на подиум над сцената. Последваха "Metal Gods", "Heading Out To The Highway", "The Ripper" и разтърсващата "Touch Of Evil". Тълпата не спря да пее, крещи и куфее повече от час и половина, колкото траеше сетът на Judas Priest. По нищо не личеше, че пред нас стоят музиканти на по петдесет години - Judas свиреха с ентусиазъм, на който не една млада банда би завидяла. Ветераните Glenn Tipton и K. K. Downing имаха основната заслуга за втежненото звучене на класическите парчета. Китарните им умения са повече от сериозни и никога не съм ги поставял под съмнение, а чутото бе поредно доказателство, че са едни от бащите на електрическото изкуство. Мощният бас на Ian Hill бе неизменна част от звученето, като допълваше енергичното, завладяващо свирене на Scott Travis. Rob Halford за втори път ни напомни защо носи прозвището "The Metal God". Представянето му бе неземно - в характерните за него средни и високи регистри гласът му беше не просто безупречен, а направо унищожителен! Силно, плътно пеене, яростни изблици и пронизителни писъци - няма друг такъв певец! Изпълнени бяха вечните "The Sentinel" и "Turbo Lover", чухме и невероятен концертен прочит на "Victim Of Changes", която освен с изумителни вокали блесна и със забележителна китарна работа. Акустичната версия на "Diamonds And Rust" бе последвана от химна "Breaking The Law", накарал публиката да подивее. След смазващото изпълнение на песента, превърнала се в еталон на хеви метъла за всички времена - "Painkiller", групата се скри зад сцената, но бързо бе извикана на бис. Rob се появи на легендарния си мотор, загърнат с българското знаме. Зарадваха ни "Hell Bent For Leather", "Living After Midnight", "United" и "You've Got Another Thing Coming", след което петимата метъл герои си взеха окончателно сбогом с присъстващите. Halford обеща Judas Priest да се върнат след година, за да представят на живо новия си студиен албум пред българските фенове.
SME събраха за нас две от най-големите формации в рока, двама от най-великите вокалисти в цялата сцена. Станахме свидетели на един феноменален концерт - можем само да сме благодарни за това.
