Концертът на немските хеви метъл традиционалисти U.D.O. бе чакан с нетърпение от много почитатели на великите Accept и на самостоятелното творчество на легендарния им бивш фронтмен. В късния следобяд на 27-ми май пред превърналата се в светиня за родния метъл зала "Христо Ботев" започнаха постепенно да прииждат ентусиазирани фенове. Размерът на събралата се към 19:30 тълпа не оправда изцяло очакванията ми, но при все това първите пристигнали бяха допуснати в залата, която не спря да се пълни още цял час. Подгряващи групи за шоуто не бяха предвидени и точно в 20:30, след порядъчни скандирания и възгласи от страна на феновете, светлините угаснаха и започна гръмотевична интродукция към откриващото едноименно парче от новия албум на бандата - "Thunderball". Без много церемонии на сцената се появи шайката металурзи, забивайки първите акорди за вечерта. Без паузи чухме още една нова песен - "The Bullet And The Bomb", както и химновата "Metal Heart", по време на която ревът на публиката почти успя да заглуши китарата на Stefan Kaufmann.

От самото начало на гига пролича, че осветлението е съвсем адекватно за подобен концерт, а озвучаването е на много високо ниво - всеки инструмент се чуваше отчетливо, както в ритмовите отсечки, така и в соловите пасажи. Udo и компания стояха силно на сцената и се раздадоха докрай - нито за момент отпуснати или статични, в постоянен контакт с публиката. Събралите се 1500 души отговориха подобаващо на предизвикателството, като пяха и куфяха за 3000. Igor Gianola и старото бойно куче Stefan Kaufmann си подаваха режещи рифове и сола, басистът Fitty пък не спря да беснее. Lorenzo Milani потропваше технично, а самият хер Dirkschneider беше много енергичен по време на целия концерт - не спря да притичва от единия до другия край на сцената, окуражавайки феновете. Гласът му беше впечатляващо силен и изпълняването на двадесет парчета като че да беше по-скоро забавление, отколкото затруднение за него. В сетлиста на бандата бяха включени по равно както песни от соловата кариера на Udo, така и от Accept ерата. Насладихме се на "Independence Day", "Pull The Trigger" от новата тава, "Living For Tonight" и "Metal Eater".

Допълнителна похвала заслужават Lorenzo и Igor за възхитителните си петминутни сола, разделящи на три части концерта - истинско пиршество за сетивата на присъстващите. "Restless And Wild" и "Son Of A Bitch" бяха сляти в едно, последвани от "Blind Eyes", "Neon Nights" и мачкащата "Man And The Machine". След класическата "Balls To The Wall", петимата се скриха зад сцената, за да излязат два пъти на бис, призовани от неуморната публика. Изпълнени бяха шедьоври като "Holy", "I'm A Rebel", "Fast As A Shark", "Princess Of The Dawn" и "Burning", а Udo дори се загърна с националния ни трибагреник. Сбогуването беше кратко, но емоционално и след повече от два часа първокласен хеви метъл, изпълнен с блестяща техника, U.D.O. се разделиха с българските си фенове. Бяхме свидетели на един почти перфектен концерт, реализиран с класа и зареден с много енергия. Какво повече бихме могли да искаме?