Godsmack са класика – това е известно на всеки. Известни на всеки са и множеството им хитове, стигнали до статута на култ. Трудно може да се отрече твърдението, че всяко тяхно издание е имало достатъчен набор от положителни качества, поставени в уникална стилистична рамка, която ги прави разпознаваеми.
Та, след ненужна интродукция на всеизвестно статукво, време е да разбием и някоя друга представа. Защото си е странно такава група от нищото да издаде албум, толкова зареден с различна енергия, толкова отличителен на фона на всичко в дискографията, че да се чуди човек дали това е същата банда. Но пък и отличителното си е на място в техен стил! Това са въпросите, които “When Legends Rise” поставя на масата.
Да започнем с нужното: промяна в състава няма. Има промяна в лейбъла, но би било странно една хартийка да придаде на всепознатия тежък минор една доза мелодичност и динамика, която да промени нещата сякаш из основи. И още с едноименния трак това си проличава. Някъде в дълбочините се обаждат трайбъл мотивите, които винаги са движили групата, сиреч – говорим не за нов старт, а за надграждане. Рядко се е случвало да има толкова мажорност в парче на Godsmack, а тук те са основно мажорни. И освен това – изпълнени с доза хъс и заряд позитивизъм, които чуваме за първи път от тях. Албумът е изключително радиофрендли, а доколкото това е позитив, всеки ще трябва да реши за себе си. Защото под това общо твърдение има цял траклист от добре изпълнени и силни композиции, повечето от които с хитов потенциал. Модерните вмешателства също са налице и действително е фрапиращо, когато в песен на този състав се обаждат напевни хорове тип 30STM. В други парчета, като в единствената балада в изданието, се усеща кънтри привкусът, който също не им е чужд. Но нека всичко казано дотук не ви разколебава – тежестта се обажда, когато е нужна. Налице са и цял набор от страшни рифовки, които е трудно да се предположи, че биха отивали на композиции от това име. Цялостно, всички тези белези в техния безконфликтен вид дърпат албума повече към алтърнатив категорията. И в нова посока.
Някои от феновете на състава определено не биха се оплакали от такава промяна. Макар тя да звучи толкова мащабна, когато се слуша музиката, не се усеща така. Звучи сякаш същата музика бива погледната от друг ъгъл. Оттам тя се вижда съвсем различна, но отново разпознаваема – на ниво, силна, обмислена, но друга. По-усмихната, дори когато е сериозна.
От една страна, това е изключителна промяна. От друга – може да се нарече и очакваната промяна. Но, ако трябва да бъдем честни, това е правилният подход към такова действие. Нищо не е променено изцяло, нищо не е изтрито. И докато измененията са заслепяващо резки, то това става по приятен, летен и някак свободен начин. Трудно е да си представи човек Godsmack в такава светлина, но ето че тя е факт. И дори след това разбито клише, те пак остават класика.
