Една от най-добрите фолк метъл новини в последно време е, че дългогодишното чакане на заветната дата най-сетне приключи и е време отново да навестим Финландия. Заклетите фенове на жанра вече знаят, че ще разгледаме именно най-новото творение на една от бандите, които изключително рядко разочароват – фолк метъл легендите Korpiklaani. И да, напълно сте прави! Това значи и че е време за изобилни пиршества, реки от алкохол и много, много музика.
Краят на тригодишното трепетно очакване е увенчан с десетото студийно попълнение към дискографията на Korpiklaani на име “Kulkija”, което е тук, за да ни напомни за искрената радост и палаво настроение, заобикалящо финските брадати веселяци. Те стартират албума с бързата енергична“Neito”, притежаваща добре познатия ни парти дух, запазена марка на групата от много години насам. Следва “Korpikuusen kyynel” – една омагьосваща история за луната, лунните символи и гората, които са едни от многото силно присъстващи теми, съвсем традиционни за Korpiklaani. След повече от подходящото позитивно въведение, те ни представят една от по-“сериозните” песни, наречена “Aallon alla”. Тя носи много по-меланхолична атмосфера, щипка героична трагедия, смелост и тъга, но и много сила. Този път финландците определено изглеждат по-близо до природата от всякога и създават завладяващо чувство на носталгия по дома, присъстващо в повечето от парчетата. Същото това усещане продължава да се засилва с променливата “Harmaja” и “Kotikonnut”, която от своя страна успява да върне обратно по-голямата част от жизнеността. Това се случва и в последвалата “Korppikalliota” – песента за гарваните – вероятно най-тежката в албума досега. Скоро след това зазвучава “Kallon malja”, която също се отнася за природата, и по-точно скандинавската природа – за северната пустош, студа и примитивното. Парчето показва любовта на бандата към родината им и говори за несравнимата красота на северното сияние, вълците и тихото спокойствие на горите, изживяно на фона на прекрасната мелодия на цигулката, правеща “Kallon malja” още по-фолк ориентирана от предишните композиции.
След това изживяване има малка изненада за всички олдскуул почитатели на финландските музиканти, кръстена “Sillanrakentaja”. Тя се оказва едно от най-хеви метъл нещата, които сме чували от групата от самото ѝ създаване и разкрива изумителните им вокални и китарни умения. След Black Sabbath-ския трак идва ред на “Henkselipoika” – забавна препратка към един от многото комични герои на Korpiklaani, описан със стари фински евфемизми и северняшки хумор, като всичко това е придружено от заразително добро настроение. Следващата, десета част от “Kulkija” е “Pellervoinen”. В този по-бавен, но доста танцувален инструментал присъстват прекрасна фолк метъл цигулка, както и интригуващи легенди за лятото и древните времена. “Riemu” продължава започнатото и разгръща една от най-разнообразните страни на Korpiklaani, а именно поп рок влиянията им. Абсурдно забавното парче лесно се превръща в тотален хит. И след това, за жалост твърде скоро, е време за големия финал, състоящ се от едно невероятно музикално трио, чиято тематика се върти главно около финландските традиции, патриотизъм и най-вече страстта на бандата към музиката. “Kuin korpi nukkuva”, “Juomamaa” и “Tuttu on tie”, комбинирани заедно, създават силно емоционален и преломен край на записа, завършвайки с бавните и чувствени мелодии на “Tuttu on tie”.
Да направиш 70-минутен албум с 14 песни като група с 25-годишен опит и цели 10 творения зад гърба си и все още да впечатлиш и развълнуваш публиката си, далеч не е лесна задача. Но дори след четвърт век, Korpiklaani все още са във вихъра си и са много далеч от това да сложат край на магическото си приключение. “Kulkija” се оказва много по-сериозен и задълбочен от очакваното, но въпреки това включва всичко, което обичаме и ценим в бандата. Записът предлага композиционно и жанрово разнообразие, музикално качество и, разбира се, много хъс и желание. Без значение дали искате да изследвате дълбините на фолк метъла, или просто да се забавлявате, “Kulkija” със сигурност ще има какво да предложи.
